Дан Симънс
Олимп (90)

91.

Седем и половина месеца след Падането на Илион:

Алис и Юлисис — приятелите му го наричаха Сам — казаха на родителите си, че отиват до автокино „Край езерото“ да гледат двойната прожекция на „Да убиеш присмехулник“ и „Доктор Но“. Беше октомври и „Край езерото“ бе единственото все още работещо автокино, тъй като предлагаше преносими нагреватели и тонколони за колите и обикновено — или поне през четирите месеца, откакто Сам имаше книжка — мястото бе достатъчно за удовлетворяването на страстта им. Но тази нощ, тази специална нощ те поеха през готовите за жътва царевични полета до едно закътано местенце в края на отдалечена дълга поляна.

— Ами ако мама или татко попитат за какво се разказва във филмите? — попита Алис. Тази вечер носеше обичайната бяла блуза, наметнат на раменете светлокафяв суичър, тъмна пола, дълги чорапи и доста официални обувки за кино. Косата й бе стегната в конска опашка.

— Знаеш „Да убиеш присмехулник“ от книгата. Просто им кажи, че Грегъри Пек е изиграл чудесно ролята на Атис Финч.

— Той ли играе Атис Финч?

— Че кой друг? — каза Сам. — Негърът ли?

— Ами другият филм?

— Шпионски филм за някакъв англичанин… май се казваше Джеймс Бонд. Президентът харесва книгата и филмът е направен по нея. Просто казваш на татко ти, че е бил страхотен, пълен с пукотевици и такива неща.

Сам паркира колата на баща си — шевролет „Бел Еър“, модел 1967 — в края на поляната, оттатък развалините и с изглед към езерото. Бяха подминали „Край езерото“ и бяха заобиколили големия вир, която оправдаваше името на автокиното. Далеч на отсрещния бряг Сам различаваше малкия бял правоъгълник на екрана и сиянието на светлините на малкото им градче в смръщеното октомврийско небе. Едно време, може би по време на Депресията, в края на поляната бе имало ферма, но къщата вече я нямаше — бяха останали само покритите с растителност основи и дърветата, които бележеха входа към двора. С приближаването на Вси светии ставаше все по-мразовито.

— Ще оставиш ли двигателя включен? — помоли Алис.

— Разбира се — отвърна Сам и отново го запали.

Незабавно започнаха да се целуват. Сам придърпа момичето към себе си, постави лявата си ръка върху дясната й гърда и след секунди устните им бяха сгорещени, разтворени и влажни, езиците им влязоха в действие. Бяха открили това удоволствие едва това лято.

Запъна се с копчетата на блузата й. Бяха прекалено малки и се разкопчаваха наопаки. Тя остави суичъра да се свлече и му помогна с най-упоритото копче, онова под меката й яка.

— Гледа ли речта на президента по телевизията?

На Сам не му беше до приказки за президента. Остави най-долните копчета и като дишаше забързано, пъхна ръка под разкопчаната блуза, за да обхване гърдите й в доста твърдия малък сутиен.

— Гледа ли я? — попита Алис.

— Да. Всички я гледахме.

— Мислиш ли, че ще има война?

— Не — каза Сам. Целуна я отново, мъчеше се да възпламени отново страстта й, но езикът й продължи да се спотайва.

Разделиха се, колкото тя да извади блузата от полата си. Дрехата се свлече зад гърба й. Тялото и сутиенът й изглеждаха бледи в приглушената отразена светлина от небето и жълтото сияние на радиото и циферблатите.

— Баща ми каза, че това може би означава война — каза тя.

— Това е само една гадна блокада — каза той. Беше я прегърнал с две ръце и пръстите му се мъчеха с все още странните кукички на сутиена. — Не означава, че нападаме Куба или нещо подобно.

Не можеше да се оправи с проклетата закопчалка.

Алис се усмихна на меката светлина, пресегна се назад и сутиенът падна като по чудо.

Сам се зарови в гърдите й и започна да ги целува. Бяха съвсем млади гърди — по-големи и по-стегнати от копчетата на някое малко момиченце, но все още неоформени напълно. Ареолите бяха подути като зърната — Сам го забеляза на светлината от радиото и отново зарови почервенялото си лице, за да продължи да я целува и смуче.

— Леко, леко! — каза Алис. — Не така грубо. Винаги си ужасно груб.

— Извинявай — каза Сам. Отново започна да я целува. Този път устните й бяха топли, езикът се показа… и заработи. Той усети как се възбужда още повече и я притисна към вратата на шевролета. Предните седалки бяха по-широки, по-дълбоки и по-меки от кушетката в гостната. Трябваше да се размърда, за да се освободи от огромния волан. Трябваше и да внимава — не му се искаше да натисне неволно клаксона — дори тук, в края на поляната на Милър.

Лежеше наполовина отгоре й, твърдият му член опираше в левия й крак, ръцете му галеха гърдите й, езикът му се мъчеше да открие нейния. Така се възбуди, че за малко не се изпразни в секундата, когато дългите й пръсти се плъзнаха по джинсите от вътрешната страна на бедрата му.

— Ами ако руснаците нападнат? — прошепна Алис, когато той вдигна за миг глава, за да си поеме дъх. В колата беше прекалено горещо. Изключи двигателя с лявата си ръка.

— Стига — каза й той. Знаеше какво прави. Беше избрала пътя и посоката. Искаше от него да мисли накъде ли води той. Той пък искаше само онова, което мислеше и чувстваше момчето Сам.

— Ох — каза Алис. Беше я притиснал така, че раменете й опираха голямата дръжка на вратата. Наведе се да продължи да я целува, но тя го спря. — Искаш ли да се преместим отзад?

Сам едва си поемаше дъх. През последните седмици тези думи бяха сигналът им за сериозната работа — не само да достигнат до увертюрата, както беше ставало на няколко пъти, но и да продължат нататък. На два пъти бяха на път да го направят, но така и не се бе получило.

Алис се премести от нейната страна — уж облече блузата си, но не я закопча, забеляза той, — а Сам излезе от страната на шофьора. Лампата в купето се включи и продължи да свети, докато не затвориха и двете врати. Сам свали донякъде прозореца, за да влиза малко въздух — все още не можеше да си поеме нормално дъх — и за да чуе, ако случайно Барни реши да мине оттук със старата си черно-бяла полицейска кола отпреди войната.

Трябваше да започнат всичко отначало, но само след миг той разкопча ризата си, за да усеща допира на гърдите й. Алис се бе излегнала по цялата дължина на широката седалка. Той бе наполовина върху нея, наполовина паднал на пода. Краката й бяха полуразтворени, а той се бе свил по шантав начин, защото и двамата бяха високи и задната седалка не им стигаше.

Той плъзна дясната си ръка нагоре по крака й, усещаше как топлият й дъх върху бузата му зачестява, когато спря, за да я целуне. Носеше чорапи. Сам никога не бе докосвал толкова меко нещо. Усети жартиера, където найлонът се закрепваше за…

— О, стига — разсмя се Юлисис, говореше въпреки съпротивата на момчето. — Това е анахронизъм.

Алис се усмихна и той видя истинската жена зад разширените момичешки зеници.

— Не е — прошепна тя, пусна му цял език и плъзна ръка надолу към възбудения му член зад леко навлажненото кадифе. — Честно — добави, като продължаваше да го гали. — Нарича се ластичен колан и тя носи точно това. Чорапогащите още не са били изобретени.

— Млъквай — каза Сам и затвори очи, като я целуваше и притискаше бедра към играещата й длан. — Млъквай, моля те.

Не можеше да извади металния пръстен от кръглата закопчалка, за която тя по-късно му обясни, че се нарича „жартиер“ — пустото нещо просто не помръдваше. Дланта му продължи да шари между краката й — там, където тъканта се бе навлажнила, определено усещаше подканващата топлина — и проклетия жартиер или каквото там беше.

Алис се изкиска.

— Дай аз да ги смъкна — прошепна му.

Докато го правеше, Сам си даде сметка, че ще им трябва повече пространство. Отвори задната врата от страната на шофьора — светлината ги заслепи…

— Сам!

Той се пресегна и угаси лампата. Повече от минута останаха неподвижни, като заслепени от фаровете на автомобил елени. Най-сетне бе в състояние да чуе шепота на есенните листа на фона на бясно биещото си сърце и отново се наведе над нея.

Разсейването му помогна да не свърши прекалено бързо. Усети вкуса на устните й, плъзна глава надолу и започна леко да ближе гърдите й. Тя притисна главата му по-близо до себе си. Ръката й се спусна надолу, разкопча колана и горното копче и свали ципа — прекалено бързо за неговата нагласа.

Появи се, невредим и пулсиращ.

— Сам? — прошепна тя, докато той се наместваше върху нея. Чорапите и долните й гащи бяха събрани на топка под коляното му. Едва не изгуби дъх, докато вдигаше полата й.

— Какво?

— Носиш ли… нали се сещаш… от онези неща?

— О, я заеби — рязко каза той през момчешкия глас, без дори да си прави труда да играе ролята си.

Тя се изкиска, но той я накара да млъкне с целувка в устата. Сърцето му заплашваше да изскочи от гръдния му кош, когато премести тежестта си и тя разтвори крака. Зърна краищата на тъмната й пола почти до голите й гърди, бледите й стегнати бедра, по-скоро вертикалната, отколкото триъгълна тъмна ивица между тях…

— Леко — прошепна Алис.

Ръката й се плъзна надолу и го намери. Дланта й вещо обхвана скротума му, пръстите й пробягаха по дължината на пениса му и върховете им се сключиха около главичката.

— Леко, Одисее — измърка тя.

— Аз съм… Никой — прошепна той между пъшканията. Тя го упътваше. Течността на върха на пениса му овлажняваше бедрата й, докато Алис го наместваше в подходящия ъгъл. Усещаше как от нея струи жега.

Стисна го — достатъчно силно, за да изпъшка, но не прекалено, за да накара шестнадесетгодишното хлапе да свърши.

— Как можеш да го казваш, когато това доказва обратното? — прошепна тя в устата му.

Алис нагласи набъбналата глава на пениса му срещу влажните си тесни устни, след това дланта й се плъзна по бузата му. Сам усети аромата на възбудата й върху собствените й пръсти и само от това едва не се изпразни. Поколеба се през тази съвършена секунда, преди да продължи.

Блясъкът избухна точно пред колата, отвъд екрана на автокиното. Беше по-ярък не от хиляда, а от десет хиляди слънца и превърна всичко притаило се в тъмнината във фотографски негатив — чисто черно и чисто бяло. Нямаше звук. Още не.

— А стига бе — каза той, настанен над Алис, сякаш правеше лицеви опори. Сега само върхът на члена му я докосваше където трябва.

— Градът на шейсет километра оттук — прошепна Алис, като го дърпаше, мъчеше се да го дръпне надолу към себе си. — Имаме много време, преди ударната вълна да стигне дотук. Много време.

Целуна го, постави здраво дланите си върху задника му и го придърпа надолу.

Помисли дали да не се съпротивлява. Но за какво? Момчето Сам бе толкова възбудено, че само няколко тласъка в съвършената девствена путка на любимата му вероятно щяха да са предостатъчни, преди да експлодира. Изпепеляващата ударна вълна и оргазмите им вероятно щяха да настъпят в един и същи момент. Което, осъзна той, почти със сигурност бе точно както го бе замислила неговата любима без възраст.

Светлината малко отслабна, но бе все още ярка, достатъчно ярка, за да освети леките пурпурни сенки под очите на шестнадесетгодишната Алис. Гледката го накара да се наведе за последна гореща целувка, като същевременно започна да прониква в нея.