Дан Симънс
Олимп (10)

10.

Квантовото телепортиране през Планковото пространство — термин, който богинята Хера не знаеше — би трябвало да е моментално, ала в пространството на Планк такива понятия нямаха значение. Преминаването през пролуките в тъканта на пространство-времето оставяше дири и благодарение на наномемите и клетъчното инженерство, които бяха част от тяхното сътворяване, боговете можеха да проследяват тези дири като ловци — както богинята Артемида проследяваше елен в гората.

Хера проследи лъкатушната следа на Зевс през Планковото небитие — знаеше само, че това не е никой от обичайните канали, свързващи Олимп с Илион или планината Ида. Този водеше някъде другаде на древната илионска земя.

Богинята се телепортира в голяма зала, която познаваше добре. На едната стена висеше великански колчан със стрели и бе нарисуван силует на огромен лък. На дългата ниска маса имаше десетки разкошни бокали, паници и златни блюда.

Зевс я погледна изненадано. Смален до скромния ръст от над два метра в тая човешка зала, той седеше на масата и разсеяно чешеше зад ушите едно куче със сива муцуна.

— Господарю — рече Хера. — И на това куче ли ще му отрежеш главата?

Гръмовержецът не се усмихна.

— Би трябвало. Така ще е по-милостиво към него. — Бащата на боговете се намръщи. — Познаваш ли това място и кучето?

— Да. Това е домът на Одисей на скалистата Итака. Кучето се казва Аргус и е отгледано от Одисей малко преди да замине за Троя.

— И то още го чака. Ала сега Пенелопа я няма, както и Телемах и даже женихите, които тъкмо бяха започнали да се трупат като лешояди в Одисеевия дом, за да искат ръката, земите и богатството на Пенелопа — те загадъчно изчезнаха заедно с всички други смъртни, освен ония няколко хиляди в Троя. Няма кой да го храни тоя помияр.

Хера сви рамене.

— Можеш да го пратиш в Илион и да го пуснеш да се нахрани с твоя непрокопсан син Дионис.

Зевс поклати глава.

— Защо си толкова сурова с мен? И защо ме проследи тук, когато искам да бъда сам, за да обмисля това странно изчезване на всички хора по света?

— Само се отбих да се сбогувам за няколко дни, твое страшно величество Крониде. Не ми се щеше да останем скарани след последния ни разговор. — Тя се приближи, скришом докосна пояса на Афродита, пъхнат под дясната й гръд, и усети притока на сексуална енергия в залата, изтичащите от нея феромони.

— Къде отиваш за няколко дни, когато и Олимп, и войната за Троя са в такъв смут? — избуботи Зевс, ала ноздрите му се разшириха и той я погледна с подновен интерес, забравил за кучето Аргус.

— С помощта на Нощта отивам да видя във земните плодни предели бог Океана и майка ни Тетида, които предпочитат тоя свят пред нашия студен Марс, както отлично ти е известно, съпруже. — Тя направи още три крачки напред и се приближи почти на една ръка разстояние от Зевс.

— Защо ще ходиш при тях, Херо? Те са си много добре през вековете, откакто опитомихме Червения свят и населихме Олимп.

— Надявам се да прекъсна кавгите им дълги — лукаво отвърна тя. — Двамата вече отдавна избягват взаимно общо легло и наслади: вражда им душите обсеби. Исках да те предупредя къде отивам, за да не ми бъдеш след време сърдит, ако тайно отида в къщата на Океана, дълбоко течащ и безкраен.

Зевс се изправи. Хера усещаше обзелата го възбуда. Само гънките на божествените му одежди скриваха желанието му.

— Защо да бързаш, Херо? — Той я поглъщаше с очи. Погледът му й напомни за усещането от езика и дланите на нейния брат, съпруг и любим по най-нежните й места.

— А какво да чакам, мъжо?

— Ще можеш и после да идеш при бог Океана и Тетида — утре, вдругиден или никога — каза Зевс и пристъпи към нея. — А днес да вкусим любовна наслада! Хайде, жено…

Гръмовержецът помете всички бокали и съдове, отнесе храната от дългата маса с взрив на невидима сила, бликнала от вдигнатата му ръка, смъкна грамадния килим от стената и го метна върху грубите дъски.

Хера отстъпи назад и докосна гърдите си, сякаш се канеше да се телепортира.

— Зевсе Крониде всесилен, какви ми ти думи издума? Тук ли сега пожелаваш да легнем в любовна наслада? В изоставения дворец на Одисей и Пенелопа, пред погледа на това куче? Кой може да каже дали всички богове не ни наблюдават със своите басейни, наблюдателници и холостени? Щом брачното ложе те тегли, почакай да се върна от чертозите водни на Океан и ще легнем в моята спалня, която направи синът ни Хефест, в рамките той й постави врати непоклатни…

— Не! — изрева Зевс, сивокъдрата му глава вече достигаше тавана. — Ни бог, ни човек ще ни види! Облак огромен и златен ще разстеля над остров Итака и дома Одисеев и и очите най-остри във тази вселена не ще ни видят, ни бог, нито смъртен, ни даже Просперо и Сетебос тука не ще да проникнат. Съблечи се!

Господарят на боговете отново махна с мощната си ръка и цялата сграда завибрира от енергията на обгръщащото я силово поле и скриващия ги златен облак. Кучето Аргус избяга от залата с настръхнала от освобождаващата се енергия козина.

Зевс хвана Хера за китката и я притегли към себе си с дясната си ръка, а с лявата разголи гърдите й. Поясът на Афродита падна изпод гръдта й, ала това вече нямаше значение — въздухът буквално се бе сгъстил от желание и феромони и на богинята й се струваше, че може да плува в него.

Гръмовержецът я вдигна с една ръка и я хвърли по гръб върху покритата с килим маса. Добре, че Одисей я беше направил от дебели, яки дъски, взети от палуба на кораб, разбил се в коварните скали на Итака, помисли си Хера. Зевс смъкна дрехата от краката й и я остави гола, после смъкна и своите одежди.

Колкото и често да бе виждала божествения фалос на мъжа си еректирал, Хера никога не бе преставала да се удивлява. Всички богове бяха… е, богове… ала по време на тяхното почти забравено Преображение в олимпийци Зевс беше запазил най-внушителните атрибути за себе си. Тоя ален възлест прът, който в момента се насочваше между белите й колене, бе единственият жезъл, нужен на царя на боговете, за да всява благоговение сред смъртните и завист сред другите богове, и макар според Хера да го показваше прекалено често — желанието му беше пропорционално на неговия ръст и мъжественост, — тя все още смяташе тая част на нейното страшно величество само за своя.

Но с риск да бъде натъртена или нещо още по-лошо, Хера здраво стискаше голите си колене и бедра.

— Желаеш ли ме, съпруже?

Зевс дишаше през устата. Очите му бяха като на обезумял.

— Желая те, жено. Нивга такава любов към жена или дивна богиня в гърдите ми мощни не се е разгаряла. Разтвори си краката!

— Нивга ли? — като продължаваше да стиска колене, попита Хера. — Даже когато спа със съпругата на Иксиона, дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен…

— Даже тогава, със съпругата на Иксиона, дето имаше толкова прозрачна кожа, че вените на гърдите й синееха — изпъшка Зевс, разтвори широко краката й и се вмъкна между белите й бедра. Фалосът му докосна белия й твърд корем и завибрира от желание.

— Даже когато люби Даная, дъщерята на Акризий ли? — попита Хера.

— Даже с нея — рече Зевс и се наведе напред, за да засмуче щръкналите й зърна, първо лявото, после дясното. Десницата му се плъзна между краката й. Хера беше мокра — от въздействието на пояса и от собственото й желание. — Въпреки че всеки би свършил само при вида на прекрасните й нозе! — прибави той.

— Сигурно си го сторил неведнъж, господарю — изстена Хера, когато Зевс пъхна широката си длан под задника й и я повдигна към себе си. Едрата, гореща главичка на жезъла му се удряше в бедрата й и ги овлажняваше. — Защото тя ти роди цял отбор мъже.

Гръмовержецът беше толкова възбуден, че не можеше да проникне в нея, и се бъхтеше около топлото й влагалище като момче, което за пръв път е с жена. Когато пусна гърдите й с лявата си ръка, за да насочи фалоса си, Хера го стисна за китката и настойчиво прошепна:

— Повече ли ме желаеш от Европа, дъщерята на Феникс?

— Повече от Европа, да — изпъшка Зевс, хвана ръката й и я нагласи на члена. Тя го стисна, ала не го насочи в себе си. Не още.

— Повече ли ме желаеш от Семела, неустоимата майка на Дионис?

— Повече от Семела, да. Да. — Той натисна дланта й към себе си и тласна с хълбоци, но членът му беше толкова наедрял, че бе като таран и Хера отхвърча на половин метър от него. Зевс я дръпна обратно. — И повече от Алкмена в Тива, въпреки че тогава от семето ми се пръкна непобедимият Херакъл.

— Повече ли ме желаеш от Деметра, царица със хубави плитки…

— Да, да, по дяволите, повече от Деметра. — Той още повече разтвори краката й и само с дясната си длан я повдигна на трийсет сантиметра от масата. Хера вече не можеше да не го поеме в себе си.

— Повече ли ме желаеш от Леда, когато се превърна в лебед, за да се любиш с нея, докато я пляскаше с грамадните си лебедови криле и проникваше с огромния си лебедов…

— Да, да — пъшкаше Зевс. — Млъкни, моля те.

И най-после влезе в нея. Отвори я като грамаден таран, който можеше да разбие Скейските порти, ако гърците някога успееха да стигнат до Илион.

През следващите двайсет минути Хера за малко да припадне два пъти. Зевс беше страстен, ала не и бърз. Наслаждаваше се настойчиво, но забавяше кулминацията с цялото скъперничество на хедоничен аскет. Втория път богинята усети, че губи съзнание — масата се разтърси и едва не се преобърна, макар че бе дълга десет метра, столовете и ложетата бяха прекатурени, от тавана се сипеше прах, древният Одисеев дом едва не се срути — и тя си помисли: „Така няма да стане, трябва да съм на себе си, когато Зевс свърши, иначе всичките ми кроежи ще отидат напразно“.

Наложи си да се съсредоточи, дори след четири оргазма. В последните секунди на тежкото Зевсово бъхтене грамадният колчан на Одисей падна от стената и острите, навярно отровни стрели се пръснаха по пода. Зевс държеше Хера с една ръка под задника, повдигаше я нагоре толкова свирепо, че божествените й кости пукаха, а с другата я стискаше за рамото, за да не се изхлузи по тресящата се, едва издържаща маса.

После изригна в нея. Хера изкрещя и за няколко секунди изпадна в несвяст, въпреки волята си.

Когато клепките й запърхаха и се отвориха, тя усети огромната му тежест отгоре си — през несъзнателните си последни секунди на страст гръмовержецът беше станал четири и половина метра висок — брадата му дращеше гърдите й, мократа му от пот коса се притискаше към лицето й.

Хера повдигна коварния си пръст с ампула, скрита във фалшивия нокът от ловкия Хефест, и докато галеше къдриците на тила на Зевс с хладната си длан, огъна нокътя назад и задейства инжектора. Тихото изсъскване беше заглушено от неравномерното дишане на Зевс и от туптенето на божествените им сърца.

Опиатът се казваше „Абсолютен сън“ и след микросекунди оправда името си.

Зевс почти моментално захърка и започна да се лигави върху охлузените й гърди.

Трябваше да събере цялата си божествена сила, за да го повдигне, да извади омекващия му член от себе си и да се изхлузи изпод него.

Уникалните й изтъкани от Атина одежди бяха станали на парцал. Както и самата тя, осъзна Хера. Натъртена, изподрана и изпобъхтена във всеки мускул, вътрешно и външно. Когато се изправи, божественото семе на царя на боговете потече по бедрото й. Хера го избърса с дрипите от скъсаната си дреха.

После измъкна пояса на Афродита от скъсаната коприна и отиде в съблекалнята на Одисеевата жена Пенелопа до спалнята. Единият стълб на грамадното брачно ложе беше направен от жива маслина, а рамката бе инкрустирана със злато, сребро и слонова кост, с ремъци от волска кожа, боядисани в пурпурно, опънати от край до край, за да са меки руната и богатите покривки. Богинята заизважда от обкованите с камфорово дърво сандъци до ваната на Пенелопа дреха след дреха — Одисеевата съпруга бе колкото нея на ръст, а и Хера можеше да преобрази тялото си, за да й станат идеално — и накрая избра копринени одежди в прасковен цвят с везан пояс, който щеше да повдига високо натъртените й гърди. Ала преди да се облече, тя се изкъпа, доколкото можеше, с бакърите със студена вода, приготвени преди дни или седмици за гореща вана, която Пенелопа така и не беше взела.

По-късно, вече облечена, предпазливо се върна в трапезарията и се вторачи в грамадното хъркащо лице на дългата маса. „Дали мога да го убия? — зачуди се тя. Не за пръв път, нито за хиляден, й хрумваше тая мисъл при вида на нейния хъркащ господар. Знаеше, че не само тя си задава тоя въпрос. На колко ли съпруги, богини и смъртни, отдавна умрели и още неродени, им беше минавал през ума като сянка на облак по скалиста земя? — Ако можех да го убия, щях ли да го направя? Ако беше възможно, щях ли да го направя сега?“

Вместо това се приготви да се телепортира в Илионското поле. Досега замисълът й се развиваше според плана. Посейдон земетръсец всеки момент трябваше да подтикне Агамемнон и Менелай да се размърдат. След няколко часа, ако не и по-скоро, Ахил можеше да е мъртъв — убит от ръцете на обикновени жени, макар и амазонки, с пронизана от отровно копие пета — а Хектор да бъде изолиран. И даже Пелеевият син да убиеше жената, която го нападнеше, Атина и Хера имаха друг план. Бунтът на смъртните щеше да е приключил, докато Зевс се събудеше, ако господарката на боговете в края на краищата изобщо го оставеше да се събуди — Абсолютният сън се нуждаеше от антидот, иначе щеше да действа, докато високите стени на Одисеевия дом не се срутеха от старост. А ако изпълнеше целта си по-скоро от очакваното, можеше да го събуди по-рано и господарят на боговете изобщо нямаше да разбере, че го е упоила — щеше да си помисли, че просто е заспал, изтощен от буйната си страст. Когато и да решеше да събуди мъжа си, войната между боговете и хората щеше да е свършила, Троянската война щеше да е подновена, статуквото — възстановено. Хера и нейните съзаклятници щяха да са превърнали намеренията си в свършен факт.

Тя обърна гръб на спящия Кронид, излезе от Одисеевия дом — защото никой, даже царицата на боговете не можеше да се телепортира през силовото поле, с което ги беше скрил Зевс — мина през воднистата енергийна стена като новородено през околоплоден мехур и триумфално се телепортира при Троя.