Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се оказа на воля (3)

3

Когато след месец корабът извърши кацане на Земята, бе подложен, както гласеше правилникът, на дезинфекция, преди на екипажът да бъде разрешено да напусне космодрума и да започне разтоварването. Външната обвивка на корпуса бе залята със специална течност, която убиваше всякакви микроорганизми, които биха могли да бъдат донесени от други планети и така почистваше повърхността.

Екипажът мина през дезинфекционната секция и се насочи към карантинната палата, без да излиза навън. Цялата атмосфера на кораба бе прокарана през филтри, където бе напълно очистена, а всички помещения бяха подложени на стерилизиция от шест етапа, като се започваше с час пълен вакуум и се завършваше с час неутронно облъчване.

Тези процедури доставиха на взие известни неудобства, понеже се намираше в доста ниска енергетична фаза, до която бе стигнал след няколкото неуспешни опити да установи контакт с астронавтите. Сега пък бе принуден да се приспособява към не много приятните процедури, които се сменяха една след друга без прекъсване. Дори и организъм, който притежава такава съвършена приспособимост, също се уморява. И в същото време, когато дезинфекционната команда на космодрума докладваше, че корабът е напълно почистен от чужди форми на живот, взие се чувстваше неимоверно изтощен.

Трюмът отново се изпълни с познатата му смес от кислород и азот. Взие възприе това едва ли не с радост. В сравнение с това което изтърпя, в нея му беше най-добре. Люкът се отвори, влязоха докери и започнаха да подготвят контейнерите за разтоварване.

Взие се възползува от мига, направи си крака и напусна кораба. Оказа се на обширна бетонирана повърхност, оградена от масивни сгради. На синьото небе сияеше жълто слънце, а инфрачервените лъчи така се изливаха наоколо, че той бе принуден да вземе необходимите защитни мерки и така да отрази излишъка им. Едновременно с това се предпази и от пробождащото въздействие на тези ужасни хидрокарбонатни съставки на атмосферата, дивия шум и нарастващата носталгия, заплашваща да наруши органичната му стабилност.

Носталгия изпита още при първия поглед към непознатия и безстрастен свят. Как ще се върне в къщи? Как ще създаде контакт? Взие не усещаше нищо друго освен затворени мозъци, запушени като семе в обвивката си. Наистина, отвреме навреме някой мозък се открехваше, но дори и тогава не му обръщаха внимание.

Може би тук е иначе. Възможно е астронавтите по някаква причина да са невъзприемчиви към контакт, а тук да се намери по-подходящ към взаимодействие мозък. Може би? Може би! Взие бе близко до отчаянието, шзтича бързо през полето и хлътна в първото попаднало на пътя му здание, където усети отворен мозък. Тук имаше много хора на няколкото етажа и отворени мозъци се срещаха доста често. Той засече най-близкия мозък и настойчиво и с надежда го докосна с крайчето на своя мозък.

— Чуйте ме, моля ви. Аз не ви желая злото. Едно нехуманоидно същество е попаднало на планетата ви по стечение на неблагоприятни обстоятелства и иска единствено колкото се може по-бързо да се върне на своята планета…