Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се оказа на воля (12)

12

В къщи всички се готвят за Фестивала На Превръщанията, един грандиозен празник, отбелязващ края на зимата. Хиляди взие във фазата метаморфи тръгват на път към Долината на Пясъка, огромен естествен амфитеатър, където винаги се извършват свещените ритуали. Първите участници вече заемат местата си с лице на изток, като очакват изгрева. Редиците постепенно се попълват от прииждащите от всички краища на планетата взие, докато златистата долина не се изпълни. Взие започват да менят енергийното си ниво, пространствените форми, вътрешния резонанс, като се наслаждават на последните радостни минути на сезона на метаморфозите и се състезават един друг с демонстрации на неизчислимото разнообразие на формите, най-динамичните цикли на физически превръщания… Когато първите червени лъчи на слънцето се приближат до Иглата, ликуващите взие изпадат в още по-голям транс, започват да скачат и танцуват и самовглъбени изменят формата си, като се разделят с щедростта на зимата — сезонът на метаморфозите. На планетата настъпва сезонът на постоянството. Накрая слънцето напълно излиза над хоризонта, те се обръщат един към друг, отново с единствената си форма, прегръщат се и…

Взие се стараеше да не мисли за това, но му бе невероятно трудно да сподави в себе си чувството на загуба и мъчителната носталгична болка, която нарастваш непрекъснато. Той вече не се надяваше на чудо, което да го върне в къщи в началото на Фестивала на Превръщанията, но му бе още по-трудно да се примири с нещастието си.

Опитите да докосне човешки мозък оставаха неуспешни. Може би, ако приеме видима за тях форма и се остави да го видят, а после започне да се изяснява на глас?…

Но взие бе така мъничък, а хората така грамадни. Прекалено голяма е опасността. Взие се притисна до стената и внимателно заизразходва светлинното си излъчване в областта на ултравиолетовия спектър, като преценяваше шансовете си и нищо не можеше да реши.