Яна Язова
В нощта

И тя простра ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.

А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.

Нощта… Защо е толкоз безучастна?

Като всички нощи… А сякаш тази, по-опасна

 

от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя оттекна.

Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.

Дъхът й — мухлест дъх на самост и разлъка.

И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!

 

Спрях… и се озърнах… и се присвих в полите й студени.

За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.

Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!

Без дъх, без ум. И колко си самотна…