Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Що е живот наш в сие робство?

Нест ли всегдашна тежка тягота?

Коя имаме мила доброта,

в люто поганско всегдашно бедство.

 

По-добро е смърт маломинутна,

нежели дълги рабски живот,

в мъка османска безчеловечна

полза нямаме от наш имот!

Человек, кой няма гражданска независимост, той не съществува на свят, нито се от някого си поменува. Всякий го презира и уничтожава като недостойнаго да иоси име человека, създаннаго по образу и по подобия божия. Сам създател, когда изначала е създал человека, създал го да бъде свободен и да живее живот независим, владеящ вся прочеи твари чрез умственная сила, коя го от безсловесни животни отличава. Человек, кой не чувствува що е свобода, той е равен или паче рече по-долен и от безсловесния животни, кои привикват и остават на рабская служба и прекарват си живот безчувствено с мъки и трудове, що им се със сила налагат.

Наш българский народ, кой се числи днес само в България близо до седем милиона, доетигнал е в такова положение днес, щото цял свят го презира и укорява как безчувствено е досега търпял агарянское иго и никак не е помислил за свобода! Колко за прошедшее време, може да има нещо си оправдание, но днес, когда веке турское царство е достигнало като една сянка или гнило тяло, кое от разни годишни рани изшюпяло, клати се и полита да падне и от най-малкий удар, какво оправдание могат има веке българи да стоят хладнокръвни и да губят сие спасителное благовремие? Кой ще други да ги пожали и да помисли за тях, ако не те сами се мръднат и дигнат?

Народ, кой своя правда желае,

мила свобода и прелюбезна

тряба с оръжие да я добие,

с жертва голяма и скъпоценна.

Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак тряба да я добият! Иначе никой не ще я освободи във веки веков, ако не сами те, и никаква права не ще им се отдаде, без да се земат за оръжие и да пролеят кръв. Какво по-сгодно и благоприятно време може бити от днешное да възприемнеме таково свято поприще и ми българи и да добиме наша мила прадедна свобода? Защо губиме сие благовремие, кое се е пред нами явило и уже гръмогласно вика: Станете българи! Сега е време да се освободите и ви и българское старославно име пак да добиите. Турция е дотолко изнемощяла, щото от само себе си ще падне. Тии са веке изгубили военний дух; тии са се дали в разслаба; тии са осиромашели и нямат сребро и злато; тии не могат в една нужда съсредоточи на едно място ни двадесет тисяшц войска… пример да бъде вам Черногорская война, де турци едва десет или двадесет хиляди войска можаха да изпроводят, коя незабавно храбри черногорци поразиха. Що стоите ви, българи? За кога чакате? Европа е разположена да съдействува на ваша свобода, но тряба ви да почнете и да покажете, че сте въистина достойни за свобода. Тряба да покажете, че в наши жили е остала еще старобългарска свободна кръв и че мъчители не са я изпили съвсем! Турци сами проповядват свое падение и готвят се да бягат в Азия, щом се появи мало едно нападение.

Между дванадесет милиона християни в Турска Европа едва два милиона турци съществуват! Смислете си сега, като е Черна гора, Ерцеговина и Босна на крак, да се дигне и България, след нея ще последува Сърбия и свободна Гърция, като изпроводи свои отчаяни чети в Тесалия, Епир и Македония, какво смущение ще се зададе турчину! То ще бъде негово конечно падение и изгнание от Европа! Смислете, че западния сили не щат гледа хладнокръвно наше движение, но абие щат възприе живо участие, да по-скоро се реши и наша бъдущност и ми да живееме под равноправност и под наши народни закони. Ако сравниме обстоятелства, под коя нахождаеми сърби, гърци възприели са за освобождения поприще и своя цел достигли, щем найде, че тогавашния обстоятелства са били стократне по-важни и опасни, нежели днешния! Тогда Турция еще цветеше и беше в исполинска сила! А и средства, що са имали сърби и гърци да възприемнат такова дело, били са по-оскъдни и по-долни от днешния, коих можеме ми да имаме. Ми днес, слава богу, имаме доста учени българи, кои могат да се прилепят при европейския кабинети и да докажат наше праведно искане, кое Европа непременно ще одобри, като се юнашки обдържаваме. Ми днес имаме в Русия, Молдова и Влашко доста богати българи да помогнат да се събере нужное количество да стане първо начало нашего движения и да се обдържи за няколко време. Наш народ в България е разположен и уже във възторг да започне такова дело, но чака и гледа да види предводители от знаменита лица и план с благоразумие съставен. Щом се появи такова нещо, мало и голямо ще стане да се бие за вяра и отечество! Народ наш дихае отмъщение против турков, противо наши губители и страшно е да не избухне нещо неразмислено и неприготвено, какго следува.

Край