Владимир Полянов
Слънцето угаснало (8)

Глава VIII

Отгоре се чуваше грамофонът и стъпките на гостите, които танцуваха. Ася стоеше до прозореца към улицата, облегнал чело върху стъклото. По улицата минаваха хора. Той не виждаше нищо, чуваше грамофона и стъпките на танцуващите и очите му се пълнеха със сълзи. Той знае, че и Надя е горе. Отдавна в душата му се събира мъка, но той плаче за първи път. Не мисли за Здравев, нито за богатството, нито за славата му. Не мисли за онова, което другите уреждат след нощта на преврата. Той беше свършил работата си, в сърцето му кипеше едно чувство и той го беше изживял. Сега живее с мисъл за своя дом, за своята жена и всеки ден усеща да го поразява едно чувство на страх и ужас. Той вижда и разбира страданията на Надя и не може с нищо да ѝ помогне. Какво беше станало с него? В самотни минути той се оглежда и се плаши. Той е преобразен, нещо мъртво лежи в него. Какво е то? Защо дойде? Оная кървава нощ го изхвърли, след като изсмука силите му, като дрипа. Наказание ли е това или той тръгна да върши нещо, за което нямаше достатъчно сили? Оная нощ, от която той очакваше да се роди хубавият ден за хората, го сдъвка в ужасите си. Неговото ли щастие трябваше да бъде изкупителна жертва за хората?

Чува веселието от горния етаж и не може да сдържи сълзите си. Той би понесъл всичко. Мисли за Надя и не може да сдържи сълзите си. И тя ли трябва да бъде жертва?

Пристъпва до писалищната маса и се загубва в мъка и мисли.

Надя влезе в стаята, той не помръдна. Тя се спря до вратата и замислено го загледа. Какво прави мъжът ѝ? Размишлява ли върху нещо, което ще пише? Тази е любимата му поза. Нищо не е написал досега.

Тя се доближи, сложи ръка на рамото му:

— Какво правиш? Не се ли забавих?

Той трепва, повдига глава:

— Това си ти!

Тя изпитва странното чувство, че говори с кукла. Какъв е нейният съпруг? Защо е така неподвижен, защо не се вълнува, когато я гледа? Тя прави усилие над себе си и казва:

— Защо не ме целунеш?

Същевременно коленичи пред него и слага глава на коленете му. Той повдига ръката си, която трепери, и погалва косите ѝ.

— Защо правиш това?

Тя помни неговите предишни ласки. Сега ръката му стои върху косите ѝ тежка и неподвижна. Тя знае, болестта го е променила, но тоя ден я вълнуват въпроси. Иска да знае докога ще продължи така. Тя отдавна се измъчва.

Закрила глава, тя мисли за приема в Здравеви. Над всичко ѝ се налагат погледите, милващият глас и думите на Младенова. И като удавница, внезапно изплашена, тя се нахвърля върху мъжа си.

— Кажи, кажи ми защо си такъв, докога ще продължи това? Защо не ме галиш, защо не ме целуваш? Не ме ли обичаш? Каква е твоята болест?

Тя се притиска до него, обсипва го с целувки, плаче. Тя се бои от себе си. Ася може да ѝ помогне. Тя иска от него само една милувка. Думите на Младенова я възмущават. Но те я горят с огън, който замайва главата, кара кръвта да кипи. Тя иска да я обичат.

Нейната топла плът гали всяка частичка от мъжа, но той остава както преди. Тя се отдръпва, гледа го учудена и изплашена и отново се пита какъв е той. Взира се в лицето му и в това тъжно, без вълнение лице ѝ се струва, че вижда белезите на безумие.

Става, разхожда се из стаята, успокоява се бавно с намерението да го изпита. Сяда до него и започва да му говори друго:

— У Здравеви имаше много гости. И един министър. Здравев се издига. Шепне се, че може да стане големец при новото правителство. Слав ти се сърди много. Ти си пропуснал всичко, казва той.

Той не се променя, само извръща глава към прозореца. Отговаря съвсем спокойно:

— Чудни хора. Какво искат от мене! Аз изпълних дълга си като гражданин на тази страна.

Учудена от безупречната трезвост на думите му, но и малко ядосана, тя казва:

— И стоиш без работа, без да мислиш, че няма вече от какво да се живее.

Той не се обръща, но тя забелязва, че лицето му става много печално, устните му трепват, сякаш се мъчи да сдържи плача си. Съвсем тихо той казва:

— Ти имаш право. Но това няма да продължи. Вярвам да си намеря някоя работа. Не ме карай само да търся награда за онова, което съм извършил. Никой не ми е длъжен.

Гласът му трепери. Тя навежда глава. За нея е важен плодът на изпитанието. Тя отново вижда. Той е разумен, безупречен в съзнанието си. Непрактичен, но не безумец. Той говори още, но тя не го слуша. Стои погълната в почуда пред тайната, която представлява мъжът ѝ. След дълго мълчание коленичи отново пред него и с очи, изпълнени със сълзи, шепне:

— А никога ли вече няма да ме милваш? Толкова много искам да ме целунеш само още веднъж!

Той бавно повдига ръка и я слага нежно върху косите ѝ.

— Защо говориш така?

— Целуни ме, моля те.

И подлага устните си. Той се навежда над нея и я докосва. Тя усеща студените му, сухи мъртвешки устни и започва да стене.

Става бързо и избягва от спалнята. За последен път е убедена, че мъжът ѝ е още тежко болен, и в душата ѝ гнезди съмнение тъкмо тази болест. Тя мисли за някаква меланхолия, която стига до лудост. Мисли, че в неговата глава е останало здраво кътче, което го ръководи да повтаря някои свои фрази, да се ориентира, но след това съзнанието изчезва. Тя не е уверена, че той я познава. Така студено се докосва до нея. Но тя бързо се опомва и започва да мисли съвършено трезво за положението. Тя си спомня думите на лекарите върху последиците от неговата сънна болест: — „загубване на памет или волева пасивност, обща импотентност“.

Тя чува, че се звъни, но не излиза. Слугинята отваря външната врата, долитат поздравите на двамата мъже. Загоров не сяда, а започва енергично да крачи из стаята. Той говори с висок глас, думите му кипят от възмущение. Надя чува името на брата си Слав, после името на Здравева.

Загоров разправя за някакво използване на влиятелни приятели, за да се уреди търговска сделка, от която Слав, а изглежда и Здравев, взели голяма комисионна. После той разправя следното: Слав се задължил да уреди възлагането на някакъв търг на търговец, който му обещал комисионна. Търговецът разправил всичко на Загорова. Имало някакви белези, че Слав се опитвал чрез Здравева да въздейства на министри, за да уреди работата. Загоров поставил примка за да улови и двамата.

Надя нито за минута не се усъмнява, че Слав може да бъде замесен в такава работа. Неговата цел винаги е била да издигне някого чрез вестника си до властта, за да я използват после заедно. Но на нея ѝ идват мисли да сравни своя мъж със Здравева и в тая минута тя усеща гордост.

Унася се в мисли и задълго изпуща разговора на мъжете. Едва когато Загоров си тръгва, чува как той повтаря, че Ася може да се яви на някаква работа в частно застрахователно дружество. Загоров бил уговорил всичко, оставало само Ася да се яви. Ася не се обажда. После изведнъж се чува гласът му с особено вълнение:

— Благодаря ти. Ти си помислил за това. Благодаря ти.

Във вестибюла се чуват стъпките на Загорова.

Надя остава неподвижна, дълбоко замислена.