Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне

Главатари и бойни, ако в битката свята

мойто тяло пронижат мечът зъл и стрелата,

вий за царя си паднал нито миг не жалете,

а във войните гатски своя меч погребете.

 

А ти, който щита ми носиш редом със мене,

ако войнът Саулов за уплаха спомене,

във нозете си в кърви с точен удар просни ме,

та срамът му да черни само моето име.

 

Взех си с другите сбогом, с теб оставаме двама,

мой потомъко царствен[1], моя радост голяма!

Днес корона ни чака, мощ и воинска слава.

Или царствена гибел — само тя ни остава.

 

1814

Бележки

[0] Ранен в битката с филистимците в планината Гелвуя, Саул моли оръженосеца си да го убие, за да не падне жив в ръцете на врага. Оръженосецът се побоява и тогава Саул сам взема меча си и пада върху него. Бел. ред.

[1] Потомъко царствен… — става дума за Йонатан, по-големия син на Саул, който също загива в битката с филистимците. Бел. ред.

Край