Филип Хосе Фармър
Вратите на съзиданието (6)

6

И докато Улф тичаше към мостика, появи се втори летящ обект. А когато стигна наблюдателната гондола, видя други два. Гледката го изпълваше с безпокойство. В началото не можеше да разбере защо. Но след малко разбра. Обектите не се носеха по вятъра, а се движеха под прав ъгъл на него. Явно бе, че някакъв двигател ги задвижваше.

Най-сетне се добра до мостика и Дугарн му каза какво се искаше от него. Заповедта бе да стои наблизо, докато не му бъде наредено нещо друго. От другите Повелители се очакваше най-сетне да заслужат храната, която ядяха. Дугарн ги бе чувал да се хвалят със смелостта си. Според него сега бе моментът да покажат дали могат да работят с мечовете толкова добре, колкото с устата си.

Свръзките по време на битка се осъществяваха с помощта на барабан. Заповедите, отнасящи се до онези, които се намираха вътре, разположени покрай отворите отстрани или до люковете на дъното, се предаваха по друг начин. Сложна плетеница тънки тръбички, изработени от костите на рибата гирел, които можеха да предават звука доста добре, опасваше абутата. Абуталите бяха в състояние да разговарят посредством тези тръби на разстояние до седемдесет и пет стъпки. Между постовете, разположени по-далече се използваше код, изчукван с малки чукчета.

Дугарн започна да издава заповеди, които незабавно бяха привеждани в изпълнение от добре обучените му хора. Дори децата имаха задължения и се справяха с тях според възможностите си, освобождавайки възрастните за охраната на по-опасните отвори в стените.

Към мостика се приближи Вейла и Улф й каза:

— Така наречените божествени Повелители могат да научат много по отношение на взаимопомощта от онези, които считат за диваци.

— Несъмнено — отговори Вейла. Тя хвърли поглед над океана и промълви: — Вече са шест. Какво ли представляват?

— Дугарн спомена, че са от племето Нихидор, но не му остана време да ми разкаже какви са те. Имай търпение. Скоро ще знаем достатъчно. Опасявам се прекалено скоро.

Планерите бяха съоръжени с мехури за издигане във височина. Пилотите заеха местата си в кабините, а „наземните“ екипажи прикрепиха експлозивните мехури-бомби под крилата. Появи се магьосникът, облечен в мантия и сложил ритуалната си маска, за да мине покрай редиците планери. Носеше ангх — стилизиран двоен кръст с примка на върха, символизиращ вечния живот и приемствеността между поколенията, с който благослови пилотите и техните летателни апарати. Той спираше между всеки два планера, разтърсваше кръста в посока на уфо-то и заплашително изръмжаваше някакви проклятия. Дугарн започна да губи търпение, но не смееше да пришпорва магьосника. Най-сетне и последния от двайсетимата пилоти бе докоснат от кръста и благословен, и Дугарн можа да даде сигнала. В следващия миг мехурите, привързани към планерите, полетяха нагоре. Издигаха се все по-високо и по-високо и скоро стигнаха на хиляда стъпки над острова.

— Когато гнездата на нихидорите се приближат достатъчно, те ще полетят към тях — обясни Дугарн. — И нека сам Лос ги насочва, защото малцина ще си пробият път. Но ако съумеем да унищожим гнездата…

— Станаха осем — съобщи Улф. Най-близкият от летящите обекти се намираше вече на около половин миля. Приблизително сферичен по форма, той имаше диаметър към триста метра. Изглеждаше нефокусиран заради множеството стърчащи навън растения. Те скриваха под и зад себе си израсналите в неправилни концентрични пръстени газови мехури. На повърхността на сфероида се виждаха стотици дребни фигурки. Като космата антена, мина през главата на Улф.

Дугарн посочи над главата му и Улф видя цял облак тъмни малки предмети.

— Разузнавачи — обясни Дугарн. — Нихидорите няма да атакуват преди да получат сведения от тях.

— Кои за нихидорите?

— Ето един се приближава, така че ще можеш да го разгледаш отблизо.

Крилата бяха от черни пера и размахът им стигаше поне петдесет стъпки. Те изникваха от пет стъпки широки рамене, под които се виждаше неокосмен човешки торс. Гръдната кост беше силно изпъкнала и под нея се виждаше корем със съвсем човешки пъп на него. Краката бяха тънки и завършваха с огромни ходила, които изглеждаха съставени почти изцяло от ноктести извити пръсти. Дълга черна переста опашка излизаше изпод тялото. Лицето имаше човешки черти с изключение на носът, който се проточваше на няколко стъпки подобно на хобота на слон и изглежда притежаваше същата гъвкавост. Нихидорът се пронесе над главите им, вдигна хобот и нададе остър тръбен крясък.

Дугарн хвърли поглед към излъчвателя на Улф. Улф поклати глава и каза:

— Бих предпочел засега да не знаят какво ги очаква. Запасът ми от заряди е ограничен. Ще изчакам докато не съм сигурен, че ще сваля много с единствен изстрел.

Той проследи нихидора, размахал тежко криле в посока на най-близкото гнездо. Нямаше никакво съмнение, че създанията са творение на Уризен, който ги бе пуснал на тази планета за собствено удоволствие. Нищо чудно това да бяха човешки същества — не непременно Повелители — трансмутирани в лабораторията му. Вероятно бяха докарани тук от различни светове и сред тях можеше да има и земляни. Сега живееха странен живот под червените небеса и тъмната луна, родени и израсли на въздушни гнезда, реещи се по ветровете на този лишен от суша свят. Хранеха се основно с риба, която ловяха подобно на орел-рибар с острите си нокти. Но когато се натъкнеха на остров, убиваха, за да се нахранят със сурово човешко месо.

Улф вече можеше да разбере защо гнездата се движат срещу вятъра. Стотиците накацали по тях нихидори, бяха впили краката си в плетеницата на растенията и махаха с крила в синхрон. Насочвани от приказния си кочияш, гнездата се приближаваха като някаква причудлива колесница.

Когато близкото гнездо се озова на четвърт миля, крилата спряха да махат. Другите гнезда бавно се изравниха с него. Две се спуснаха с очевидната цел да атакуват острова отдолу. Други две завиха около острова и се разположиха от другата му страна. Дугарн търпеливо изчакваше гнездата да заемат атакуваща позиция.

Улф попита защо още не дава сигнал на планерите да атакуват.

— Ако ги пусна преди да ни нападне основната маса на нихидорите — обясни Дугарн, — всеки отделен нихидор ще се изпречи на пътя им. Планерите не биха могли да се промъкнат през подобна бариера. Но ако бъдат атакувани само от малко на брой защитници на гнездата, има голям шанс да стигнем до тях. Или поне моят опит досега показва, че такава е истината.

— Няма ли да бъде най-правилно от страна на нихидорите най-напред да унищожат планерите?

— Така изглежда — сви рамене Дугарн. — Но те никога не са се осланяли на онази стратегия, която на мен поне ми изглежда най-добрата. Имам теория, че липсата на ръце е довела до деградация и на интелектуалните им способности. Вярно е, че са в състояние да манипулират различни предмети с крака и тела, но са много по-малко приспособени за ръчни манипулации от нас… Е, разбира се, мога и да бъркам. Може би на нихидорите доставя някакво удоволствие да дадат на планерите шанс за успех в битката. А не изключвам и да имат арогантността на морския орел, който може да атакува акула, несравнимо по-тежка от него, която нито има някакъв шанс да убие, нито би могъл да я отнесе където и да е било, ако по някакво чудо съумееше да го стори.

Вятърът отнасяше абутата към неспирния ропот на множество гласове и тръбните звуци, издавани от стотици хоботи. Изведнъж настана тишина. Дугарн замръзна, но очите му неспокойно шареха. Той бавно повдигна ръка. До него стоеше воин и държеше мехур. А до воинът бе поставен издълбан камък, в който се виждаха няколко червени въглени. Той чакаше вперил поглед в своя командир.

Тишината се разкъса едновременния рев на нихидорите. Разнесе се гръмотевично изплющяване, когато те се отделиха от гнездата и махнаха с криле. Дугарн пусна ръката си. Войникът мушна късия фитил на мехура във въглените и го пусна. Той излетя на петдесет стъпки във въздуха и експлодира.

Планерите освободиха въжетата и се понесоха към предварително определените си цели. Улф се загледа в приближаващата тъмна маса и загуби увереността си в излъчвателя. И все пак, Илмавир бе съумявал да отблъсне в миналото атаките на нихидори, макар и с цената на огромни загуби. Но никога досега нападението не беше предприемано от осем гнезда едновременно.

Огромна бяла птица прелетя над главите им. Крясъкът й стигна до ушите им и Улф се запита дали това не бе един от съгледвачите на Уризен. Дали в този момент баща му не ги наблюдаваше през очите на тези птици? Ако бе така, престоеше му да види спектакъл, който би изпълнил със задоволство злото му сърце.

Нихидорите обвиха острова в плътен тъмнокафяв облак. Спряха на разстояние един изстрел с лък и започнаха да обикалят. Обикаляха и обикаляха, но кръговете им започваха да се свиват. Стрелците на Илмавир, мъже до един, чакаха сигнала на командира си. Въоръжени с прашки и камъни, жените стояха наблизо и също чакаха.

Дугарн, ясно съзнавайки, че няма достатъчно хора, за да ги разгърне до цялата периферия на стените, беше концентрирал силите си около носа. Нищо не можеше да попречи на нихидорите да кацнат в далечния край. Но те не го направиха, защото мразеха да ходят на слабите си крака.

Улф вдигна поглед към планерите. Няколко се бяха спуснали под тях, за да атакуват гнездата насочили се за атака откъм дъното. Другите остро пикираха. Известен брой нихидори се откъснаха от основната маса, за да ги пресрещнат.

Два планера се пронесоха над най-близкото гнездо. Малки предмети, оставящи димна следа, излетяха и паднаха върху гнездата. Жени-нихидорки се отправиха тромаво към тях. Миг по-късно се разнесе експлозия. Образува се кълбо от огън и дим. Последва втора експлозия.

Двата планера рязко се насочиха нагоре. Увлечени от инерцията на стръмното пикиране, те завиха и заходиха за втората и последна атака. И отново бомбите поразиха целта си. Огънят обхвана сухите стебла на растенията и обгърна огромните носещи газови мехури. Женските изкрещяха толкова силно, че писъкът им проби през пляскането на крилете им и тръбенето на обикалящата орда. После излетяха от гнездото хванали малките си с крака. Миг по-късно цялото гнездо се пръсна и парчетата му посипаха част от отдалечаващите се женски, изгаряйки ги в полет. Малките полетяха надолу към морето, ужасено махайки с недоразвитите си крилца.

Улф зърна една майка да събира крила и да се спуска като ястреб към своята рожба. Успя да я улови и бавно се заиздига към близкото неатакувано гнездо.

Две гнезда, горящи и разпадащи се от експлозии, падаха към водите на океана. Неколкостотин нихидори се отделиха от затягащия се около острова пръстен. Те полетяха към планерите, които сега бяха далече долу, насочвайки се за кацане сред вълните.

Гнездата, останали на нивото на острова, се намираха извън обсега на излъчвателя. Беше възможно двете под тях да се намираха по-близо. Улф съобщи на Дугарн какво смята да направи и слезе по витата стълба до един от люковете на дъното. Гнездата се бяха вдигнали съвсем наблизо и той ги докосна с пълната мощ на лъча си. Те избухнаха с такава мощ, че Улф бе повдигнат от платформата и едва не бе съборен от нея. През люка нахлу лют дим. Когато въздухът се изчисти, той видя пръсналите се във всички посоки горящи отломки. Детски и женски тела летяха надолу към гибелта си.

Воините от гнездата се опитваха да проникнат през люковете. Улф превключи на малка мощност и разчисти района на атаката. След това изтича по обикалящия висящ мост и спря поред при всеки люк за да стреля отново. Преброи на своя сметка поне стотина жертви. Няколко нападатели бяха съумели да проникнат пред рехавата отбрана на абуталите в далечния край. Ликвидирането им му отне известно време, понеже трябваше да внимава да не докосне с лъча някой от големите мехури. Макар да изби към тридесет, това не бяха всички влезли. Островът беше твърде голям, за да бъде той в състояние да охранява цялото му дъно.

Когато излезе отново на палубата, установи, че нихидорите провеждат масирана атака. Схватката в този край на острова представляваше една вихрушка от крещящи тела, търсеща своя път сред множество трупове.

Стрелците с лък и тези с прашки бяха нанесли ужасни поражения върху първата вълна на атаката и по-леки на втората. После нихидорите ги бяха помели и организираната битка се бе превърнала в меле. Макар единствените оръжия на крилатите мъже да бяха само техните тела, те бяха достатъчно мощни. Всеки нихидор можеше да събори в несвяст кой да е илмавирец само с едно махване на крилото си. След това скачаше върху замаяната си жертва и я разкъсваше с острите си здрави нокти. Абуталите се защитаваха с ножове, мечове, представляващи плоски остриета, посипани със зъби на кула и ножове, изработени от подобно на бамбук дърво.

Улф се захвана да разчиства нападателите непосредствено около себе си. Повелителите се бяха събрали в малка компактна група и, опрели гръб един в друг, размахваха мечовете си. Улф внимателно се прицели и изби нихидорите, които яростно ги атакуваха. Над него мина сянка, той се хвърли по гръб на палубата и стреля нагоре. Двама нихидори паднаха мъртви от двете му страни. Крилото на единия се отметна встрани и го покри като знаме. Смърдеше на риба. Той изпълзя изпод него точно навреме за да застреля други двама нихидори, които притискаха Дугарн в стената зад гърба му. Жена му лежеше до него, забила копието си в корема на един от крилатите мъже. Лицето и гърдите й представляваха кървави парцали, а нихидорът, който го беше направил, в момента разкъсваше корема й. Улф го застреля и той падна назад, впил нокти във висящите й черва. В следващата минута се озова на прага на смъртта. Поне две дузини нихидори го атакуваха от всички страни, включително и отгоре. Той се завъртя като пумпал и плъзна смъртоносния си лъч в кръг около себе си и над главата си. Полуразсечени, димящи и вонящи трупове се посипаха около него. Той мина по тях, излезе на открито и се озова в периферията на нестихващата битка. Започна да стреля навсякъде и обикновено лъчът поразяваше целта си, но на два пъти абутали се озоваваха изтласкани пред него. Нищо не можеше да се направи, радваше се, че поне до момента не бе убил повече. Въпреки ожесточената съпротива, която оказваха, илмавирците бяха загубили половината си воини. Дори с помощта на Улф те губеха битката. Нихидорите, въпреки смазващите загуби, които просто трябваше да ги накарат да побягнат, отказваха да спрат. Те желаеха пълното изтребление на своите врагове, дори ако това означаваше и тяхното почти пълно изтребление.

Улф отново разчисти нападателите около групата Повелители. Те всички бяха на крака и макар и изплескани с кръв, продължаваха да размахват мечовете си. Улф им извика да го заобиколят. Докато отблъскваха крилатите мъже, щеше да стреля над главите им. Той стъпи на купчина вражески трупове и хладнокръвно продължи безмилостния си прицелен огън. Изведнъж осъзна, че са му останали само две смени на заряда. Беше се надявал да запази поне няколко за атаката на крепостта на Уризен, но моментът не позволяваше никакви икономии. Ако не използваше излъчвателя, той и всички около него щяха да умрат. Вейла, която се биеше точно пред него, извика. Той вдигна поглед нагоре, където тя сочеше. Някакъв тъмен обект, наподобяващ черна комета, се носеше в небето. Беше се появил незабелязан от никого в разгара на схватката.

Абуталите около тях също погледнаха към небето. После отчаяно изкрещяха и захвърлиха оръжията си. Игнорирайки крилатите мъже, те се впуснаха към най-близките люкове. Нихидорите се поинтересуваха от причината за това странно поведение, но когато я видяха, също изпаднаха в ужас. Те се хвърлиха във въздуха, за да стигнат до гнездата и се скрият с тях под острова.

Улф не захвърли излъчвателя си, но беше заразен от трескавото желание на останалите да се скрият под най-близкото прикритие. Дугарн му беше разказвал за черните комети, които отвреме-навреме се появявали в небето на тази планета. Беше го предупредил за другото, което винаги съпътствало появата им. И докато тичаше към близки люк, той дочу някакви странни съскащи звуци около себе си. В листата на стените се появиха малки дупки, струйки дим се заизвиваха от покритието на палубата. Един нихидор, махащ трескаво с криле десет стъпки над главата му, отчаяно изкрещя. Миг по-късно падна на палубата, пронизан на няколко места с димящо крило. После падна втори, след него трети, а заедно с тях и няколко абутали. Труповете потръпваха от ударите на малките капчици. Ударът на капка живак изби излъчвателя от ръката на Улф. Той спря, вдигна го отново и пак побягна. В продължение на един безкраен миг не можеше да мине през люка, защото спасяващите се пред него Повелители задръстиха тесния отвор. Те се сбиха един с друг, започнаха да се ругаят и проклинат в името на Лос. Някои дори надигнаха вопли, призоваващи баща им Уризен, или отдавна мъртвата им майка. За миг, но наистина тази мисъл само се стрелна през главата му, Улф се противопостави на изкушението да си разчисти пътя с помощта на излъчвателя. Беше уверен, че всеки от тях, евентуално с изключение на Лува, би постъпил именно по този начин. Защото да се остане навън в този миг, означаваше смърт. И всеки миг можеше да се превърне в разликата между живота и смъртта. Неочаквано причината за задръстването изчезна и всички вкупом влетяха вътре. Улф се бе хвърлил с главата напред. Нещо докосна панталоните му. Прасецът на крака му пареше. Чу се шум на изплискване и той усети горещ живак по задната страна на главата си. След това се пронесе във въздуха покрай късата стълба и смекчи удара в пода с двете си ръце, пускайки излъчвателя миг преди това. Успя да убие енергията и се претърколи в кълбо напред. Спря се в краката на Паламаброн, който се канеше да слезе по втората стълба. Паламаброн изкрещя и политна напред. Улф погледна в шахтата на стълбата и го видя да пада върху останалата част от групата на Повелителите. Всички крещяха и ругаеха. И все пак, изглежда никой не беше сериозно ранен.

В друга ситуация Улф би се изсмял. Сега обаче беше твърде зает да освободи косата си от полепналия по нея горещ живак. После огледа крака си и се успокои, че прасецът му е само одраскан. Накрая и той слезе по стълбата. Наистина беше най-добре да се скрие колкото може по-долу. Ако живачният дъжд се окажеше силен и продължителен, сигурно цялата горна палуба щеше да бъде унищожена. А ако бъдеха пробити и големите мехури, благодарение на които островът летеше във въздуха, това би означавало последно сбогом за всички.