Стоян Михайловски
Китара

Една китара развалена

Бе закачена

Под една стреха сиромашка,

И виси тамо дълго време,

Без да се сети да я снеме

Нито ступан, нито ступанка…

(Това, читателю добрий, се случва във всяка къща;

На развалените неща вниманье кой обръща?).

Но ето че

Едно хлапе

Китарата съзре,

И без да се подвууми

Ръце простре,

И я свали,

И я строши, —

Тоест, съвсем я развали …

Тогаз ступанът й я взе

От хлапешките ръце,

И наглоби я

И залъпи я

И нагласи я

Тъй добре —

Щото нещастната китара

Започна сладък звук да дава,

И най-подире

На Панаиря

Продаде се за триста франка

На една знатна музикантка…

* * *

От всички школи на земята,

Читателю, Злочестината

Е най-добрата!