Константин Величков
V. Жалба

Богатий нека в разкош златен плава,

той скръб и ревност не възбужда в мен;

нек името навред да се раздава

на този, кой е в славата влюбен.

 

Не може вече да ме оболщава

лъжливий на тщеславието сън:

познавам добрините, що раздава,

как скоро тлее техният огън.

 

Но колчем видя две сърца влюбени

едно за друго нежно да туптят,

от ревност, скръб и съжаленье

 

дор сълзи от очите ми текат:

тогава виждам що й липсало мене

и аз честит да бъда на светът.