Константин Величков
XLI. Обичам те, обичам те…

Обичам те, обичам те, родино мила,

за всички мечти, от които съм се пленил,

за всички радости, кои си ми дарила,

за всички горести, кои съм с теб делил.

 

Обичам те, обичам те, родино мила,

за хубостите дивни, кои щедрий бог

обсипал е въз теб, за страшните патила,

кои пет века бяха твой удел жесток.

 

Обичам те, обичам те, родино свята,

за тез, кои съня си вечний в тебе спят,

със силата неудържима, с чистотата

 

на сълзите, що от очите ми текат,

с горещий порив, който носи ми душата

към гробовете скъпи, кои в теб стърчат!