Константин Величков
XXX. Дете, дете, на слънцето…

Дете, дете, на слънцето в зарите

светлей със чудната си красота;

сама заря, ти минваш през очите

кат милий образ на една мечта.

 

Ти роза си, коя благоуханье

с зефира пролетни в гърдите лей,

ти птица си, която с обаянье

се спира да я слушат, като пей.

 

Благословий изпращат ти сърцата:

цъфти, бълнувай, пей, благоухай,

ликувай с чудний дар на красотата.

 

Невинността ти врагове не знай:

дано и нивга не ти чуй душата

до теб сърце човешко да ридай.