Всички сме дошли на свят
точно по еднакъв начин,
ала не за всеки врат
същ хомот е бил назначен.
Трябвало би например
аз да имам тлъста рента,
а пък оня тлъст банкер
да живее хента-пента.
Но над нас ръка прострял
някой много зъл присъди:
нему — глуп, но мазен дял,
мене — умните оскъди.
Мене — пържени ребра,
нему — шницели изрядни.
Мене — гладната зора,
нему — хубавото пладне.
Всички сме дошли на свят…
Край