Понеже Случаят благоволи
и тази нощ да бъда без квартира,
пък аз съм уж поет и мойта лира
настинала би в нощните мъгли —
ще ида аз в участъка и там
ще кажа на любезните стражари:
здравейте, мои братци и другари,
на Аполона за кашмер и срам!
Дойдох, обезквартирен във нощта,
да спя под ваште хъркания мъжки
и да получа наниз гойни въшки,
кат жрез на истинската красота!
И те ще ме приемат с усмех благ,
до дън-душа честито-умилени —
и ще напишат критика за мене
под формата на полицейски акт.
Понеже Случаят благоволи…
Край
