Дяволски сполучлив начин да събудиш един заспал мъж. Докато си нахлузваше дрехите, той се чудеше какво ли е устройството. Не беше обикновен магнетофонен запис, защото работеше само при някакъв вид дразнител. Заповедта се повтаряше само когато Хол говореше.

За да провери теорията си, Хол пак запали лампата. Гласът попита меко:

— Искате ли нещо, сър!

— Бих искал да узная името ви.

— Това ли е всичко?

— Мисля, че да.

Той почака. Светлината угасна. Хол си нахлузи обувките. Точно когато се канеше вече да излезе, един мъжки глас каза:

— Тук е командирът на службата за информация. Доктор Хол, бих искал да се отнасяте по-сериозно към работата.

Хол се засмя. Излезе, че системата не само отговаряше на неговите изказвания, но и записваше отговорите. Много хитро.

— Извинете, но не бях сигурен как работи устройството. Гласът беше доста прелъстителен.

— Гласът — продължи командирът — принадлежи на шестдесет и три годишната мис Гладис Стивънс. Тя живее в Омаха и си изкарва прехраната, като записва команди за екипажите на стратегическите бомбардировачи и други заповеди.

— О, така ли — каза Хол.

Той излезе от стаята и тръгна по коридора към кафенето. Като вървеше и се оглеждаше, изведнъж разбра защо именно архитекти на подводници бяха повикани да строят лабораторията на „Уайлдфайър“. Без ръчния си часовник нямаше представа колко е часът, нощ ли е, ден ли е. Чудеше се дали кафенето е пълно, дали беше време за вечеря или за закуска.

Оказа се, че кафенето беше почти безлюдно. Ливит също беше там. Поясни, че другите вече са в заседателната зала. Подаде му чаша с тъмнокафява течност и му предложи да закуси.

— Това какво е? — попита Хол.

— Питателна течност четиридесет и две — пет. Достатъчна да храни организма на един около седемдесеткилограмов човек в продължение на осемнадесет часа.

Хол изпи течността, която беше сладка и ароматизирана като оранжада. Да пиеш кафява оранжада не беше много приятно, но не беше чак толкова лошо след всичко, което преживяха. Ливит поясни, че е направена за космонавти и съдържа всичко, освен окислимите във въздуха витамини.

— Затова вземи и това хапче — предложи той.

Хол глътна и него и си взе чаша кафе от автомата в ъгъла.

— Няма ли захар?

Ливит поклати глава.

— Няма захар. Тук няма нищо, което може да служи за развъдник на бактерии. Отсега нататък всички сме на високобелтъчна диета. Захарта сами ще си я изработваме от разпадането на белтъчините. Но няма да изхвърляме никаква захар. Даже точно обратното — и той бръкна в джоба си.

— О, недей!

— Не може. Вземи — и той му подаде малка капсулка, в алуминиева обвивка.

— Не искам — каза Хол.

— Всички го сложиха. Комплексно действие. Иди си в стаята и си го сложи, преди да са започнали последните обеззаразяващи процедури.

— Досега се топих във всички вонящи бани, облъчвахте ме с какво ли не, но дявол да го вземе…

— Целта е да бъдеш колкото е възможно по-стерилен на петия етаж. Стерилизирахме кожата, слизестите повърхности, но нищо не сме направили за хранопровода.

— Добре, но защо пък свещичка…

— Ще свикнеш. Дават се първите четири дни, не са кой знае колко ефикасни, но все пак — каза той с обичайната си песимистична физиономия. След това стана. — Хайде да отиваме. Стоун иска да говори за Карп.

— За кого?

— Рудолф Карп.

Биохимик от унгарски произход, Рудолф Карп беше дошъл в Америка от Англия през 1951 година. Назначиха го в Мичиганския университет и там той прекара в упорита работа пет години от своя живот тихо и незабелязано. После по предложение на колегите му от обсерваторията Ан-Арбър, Карп започна да изследва метеорити с цел да открие дали могат да съдържат някаква форма на живот сега, или пък са съдържали такава в миналото. Той прие предложението съвсем сериозно и работи усърдно, без да напише нито един доклад до 1960 година. В същото време Калвин, Вон, Наги и другите пишеха статия след статия, коя от коя по-сензационни по същите проблеми.

Всички доводи и контрадоводи бяха сложни, но водеха до едно и също съвсем просто опровержение: всеки път, когато някой заявеше, че е открил вкаменелост с белтъчен произход или друг признак за наличие на жива материя в някой метеорит, критиците веднага го обвиняваха в немарливост при лабораторната работа, в замърсяване и заразяване с вещества и организми от земен произход.

Карп работеше бавно и внимателно. Беше решил да сложи край на всякакви опровержения. Той обяви, че е взел много мерки, за да избегне замърсяването: всеки изследван метеорит е бил обеззаразен в дванадесет разтвора, включително водороден прекис, йод, хипертоничен разтвор, киселинни разтвори. В продължение на два дни е бил облъчван с мощни ултравиолетови лъчи, накрая е бил потопен в бактерициден разтвор и поставен в изолирана, абсолютно стерилна камера, където били извършени останалите експерименти.

При разбиването на метеоритите Карп успя да изолира бактерии. Той откри, че те представляват пръстенообразни организми, прилични на тръбичка с вълнообразна повърхност, и могат да растат и да се размножават. Но въпреки че по структура много приличаха на земните бактерии (изградени бяха на основата на белтъци, въглехидрати и липоиди), няма клетъчно ядро и затова начинът на размножаването им все още бе тайна.

Карп изложи теорията си по своя спокоен, несензационен начин и очакваше добър прием. Но, разбира се, не го получи, дори напротив, беше осмян на Седмата конференция по астрофизика и геофизика в Лондон през 1961 година. Това го обезкуражи и той изостави метеоритите. А и откритите организми бяха унищожени от случайна експлозия в лабораторията на 27 юни 1963 година.

Съдбата на Наги и другите постигна и Карп. През 60-те години научните работници не бяха склонни да приемат, че съществува живот на метеоритите: всички представени доказателства бяха пренебрегвани и отхвърляни.

Но шепа хора в десетина страни бяха заинтригувани. Между тях — Джеръми Стоун и Питър Ливит. Именно Ливит, няколко години преди това беше формулирал правило №48. „Правилото“ служеше за шеговито напомняне на учените за безбрежния океан литература, събран през 40-те и 50-те години по въпросите за броя на хромозомите у човека.

В продължение на много години се считаше, че човек има 48 хромозома в клетките: за доказателство имаше снимки и множество точни изследвания. През 1953 година група американски цитолози съобщиха на света, че хромозомите у човека са 46. Още веднъж се появиха снимки, които доказваха този факт. Но тези учени не спряха дотук, а взеха старите снимки и изследвания и откриха на тях пак 46, а не 48.

Правило 48 на Ливит гласеше просто: „Всички учени са слепи!“ Ливит си спомни това правило, когато видя как приеха докладите на Карп и другите учени. Той отново ги прочете и не намери причина да се пренебрегват с лека ръка изследванията на метеоритите. Много от постановките бяха грижливо изпълнени, те бяха аргументирани и убедителни.

И отново си спомни всичко това, когато групата „Уайлдфайър“ започна работа над изследването с название „Вектор Три“. „Вектор Три“ и „Токсин Пет“ бяха здравата теоретична основа на програмата.

Основният проблем, който се разглеждаше във „Вектор Три“, беше: Ако на Земята попадне бактерия и причини непозната болест, откъде може да идва тази бактерия?

След консултации с астрономи и специалисти в областта на еволюцията групата заключи, че източниците могат да бъдат три.

Първият беше най-ясен — организъм от друга планета или галактика, който има някакви предпазни средства, за да устои на разликите в температурите и вакуума в пространството. Без съмнение такива организми съществуваха, като се има предвид известния клас термофилни бактерии, които виреят при високи температури и се размножават с готовност при 700C. Беше известно също, че в египетските пирамиди е бил открит вид бактерии, които са стояли запечатани в продължение на хиляди години. И те се оказаха също жизнеспособни.

Тайната беше в това, че бактериите притежаваха способността да се превръщат в спори и да се обвиват в твърда обвивка от калциеви соли. Тази обвивка позволяваше на организма да противостои на варене, замръзване и даже при нужда на хиляди години глад. Тя обединяваше предимствата на анабиотична камера и космически скафандър.

Без съмнение една бактерия можеше да пропътува през космическото пространство. Възможно ли беше обаче друга планета или галактика да е източникът на зараза за Земята?

Тук отговорът беше — не. Най-вероятният източник беше най-близкият — самата Земя.

Във „Вектор Три“ се казваше, че бактериите са могли да напуснат земната повърхност преди милиарди години, тогава, когато животът едва е започвал да се заражда в океаните и горещите континенти. Още преди появяването на рибите, древните мамути, човекоподобните маймуни. Те бавно са се издигали, докато фактически са попаднали в космическото пространство. Веднъж стигнали дотам, те са можели да се видоизменят, да приемат най-неочаквани форми, дори да се научат да използват направо слънчевата енергия вместо храна. Може би те биха могли направо да превръщат енергията в материя.

Ливит допусна, че горните пластове на атмосферата бяха аналогични с глъбините на морето. И двете среди бяха враждебни, еднакво негостоприемни за живота, но и двете бяха в състояние да го поддържат. Дори в най-дълбоките части на океана, където съдържанието на кислород беше незначително и никога не проникваше светлина, съществуваха множество форми на живот. Защо той тогава да не съществува и в най-отдалечените части на атмосферата? Наистина кислородът беше оскъден, но щом организмите можеха да живеят на няколко километра под повърхността на земята, защо да не живеят и на няколко километра над нея?

И ако там наистина съществуваха организми, и ако те наистина бяха се отделили от горещата повърхност на Земята много преди да се появи човекът, то тогава те бяха непознати за нас. Никаква имунизация, никакво приспособяване към тези бактерии, никакви антитела не можеха да помогнат. Те щяха да бъдат примитивни врагове, опасни за съвременния човек, по същия начин, както и акулата. Тази риба, останала непроменена от милиони години до днес, е била опасна за човека още когато той за пръв път е влязъл в океана.

Третият източник на зараза, третият изследван вектор, беше най-вероятен и най-опасен от всички. Това бяха съвременните микроорганизми, попаднали в космоса от недостатъчно добре стерилизираните космически кораби. Веднъж намерили се там, те щяха да се окажат под въздействието на силна радиация, на безтегловността и други фактори, които можеха да причинят мутагенни въздействия и по този начин да изменят организмите. Така че когато се върнеха отново на Земята, тези бактерии щяха да бъдат неузнаваеми.

Да вземем например една съвсем безобидна бактерия — тази, която причинява шарка или грип — и да я върнем в съвсем друга форма, неочаквана и смъртоносна. От нея може всичко да се очаква. Тя може да предпочете да поразява очната ябълка. Може да вирее отлично в киселинните стомашни секреции, да се размножава в биотоковете на мозъка и да причинява нервно разстройство.

Цялата тази теория за мутантната бактерия изглеждаше на хората от „Уайлдфайър“ съвсем изкуствена и невероятна. Сега това, разбира се, звучи смешно, особено като се има предвид, че именно такъв беше случаят с бактериите от щама „Андромеда“. Но фактът си е факт. Групата упорито пренебрегваше резултатите от своите собствени изследвания — че бактериите могат да се изменят бързо и основно — както и данните от опитите с биологическите спътници в космическото пространство, с които се изпращаха серии земни форми и после се връщаха обратно.

„Биосателит-2“ носеше освен всички други неща и няколко вида бактерии. По-късно беше съобщено, че в космоса те се размножават двадесет или тридесет пъти по-бързо от нормалното. Причините бяха все още неясни, но резултатите бяха неоспорими: космическото пространство можеше да повлияе на размножаването и растежа.

И въпреки това никой от групата „Уайлдфайър“ не обърна внимание на това, докато не стана прекалено късно.

Стоун направи бърз преглед на информацията и после връчи на всеки картонена папка.

— Тези папки — поясни той — съдържат пълния отчет по часове на полета на „Скууп VII“. Целта ни е да се помъчим да разберем какво се е случило със спътника, когато той е бил изведен в орбита.

Хол попита:

— Случило ли се е нещо с него?

Ливит обясни:

— Спътникът беше конструиран за шестдневен полет, защото възможността за събиране на микроорганизми е пропорционална на времето в орбита. След изстрелването му той се е движил по начертаната орбита, но на втория ден е излязъл от нея.

Хол кимна.

— Почнете от първата страница — каза Стоун.

Хол отвори папката.

ВРЕМЕИЗМЕРВАЩО УСТРОЙСТВО

ПРОГРАМА: СКУУП VII

ДАТА НА ИЗСТРЕЛВАНЕТО

СЪКРАТЕН ВАРИАНТ.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ КАМЕРИ 179–99, КОМПЛЕКС ВАНДЪНБЪРГ

ЕПСИЛОН

час мин сек Операция

ВРЕМЕ С ОТРИЦАТЕЛЕН ЗНАК

0002 01 05 Вандънбърг. Включва се блок 9 на пулта за управление на Скууп

0001 39 52 Центърът за управление на Скууп чака проверка на горивото от Земната контролна служба.

СПИРАНЕ НА ВРЕМЕТО.

0001 39 52 Възобновяване на отчитане на времето. Коригиране на времето.

0000 41 12 Центърът за управление на Скууп чака 20 секунди за проверка на блок 9. Отчитането на времето не се спира.

0000 30 00 Транспортиране на платформата

0000 24 00 Последна проверка на системите на изстрелване

0000 19 00 Последна проверка на бордовите системи

0000 13 00 Последните проверки показват пълна изправност на системите

0000 07 12 Освобождаване от захранващите системи на стартовия комплекс

0000 01 07 Освобождаване от стапелите

0000 06 05 Включване на стартовите двигатели

0000 00 04 Проверка на всички системи чрез блок 9

0000 00 00 Готовност за старт. СТАРТ.

ВРЕМЕ С ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗНАК

0000 00 06 Стабилизиране. Скорост 6 фр.

0000 00 09 Определяне на траекторията

0000 00 01 Потвърждаване на траекторията

0000 00 27 Бордовите системи показват натоварване 1,9 g. Апаратурата издържа ускорението.

0000 01 00 Блок 9 подготвя ракетата за извеждане на спътника в орбита.

— Няма смисъл да си губим времето с този текст — каза Стоун. — Записано е едно изправно изстрелване. И следващите деветдесет и шест часа от полета не показват никакви затруднения на борда на космическия кораб. Сега обърнете на страница 10.

СТЕНОГРАМА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

СКУУП VII

ДАТА НА ИЗСТРЕЛВАНЕТО

СЪКРАТЕН ВАРИАНТ

час мин сек Операция

0096 10 12 Станция Гранд Бахама — по данни на проверката орбитата стабилна

0096 34 19 Сидни — стабилна орбита

0096 47 34 Вандънбърг — стабилна орбита

0097 04 12 Кенеди — орбитата стабилна, неизправност в бордовата система

0097 05 18 Неизправността се потвърждава

0097 07 22 Гранд Бахама потвърждава неизправността, компютрите съобщават за нестабилна орбита

0097 34 54 Сидни — нестабилна орбита

0097 39 02 Вандънбърг — компютрите отбелязват отклонение в орбитата

0098 27 14 Вандънбърг — центърът на управлението заповядва предаване на сигнал за спускане

0099 12 56 Сигналът приет

0099 13 13 Хюстън докладва — започва спускането. Спускането стабилно.

— Добре е да се прегледат и разговорите между станциите през това време.

— Центърът е поддържал връзка със Сидни, летище Кенеди и Гранд Бахама. Хюстън притежава голям компютър, но в случая той само е помагал. Всички решения идват от базата във Вандънбърг. Връзката е записана най-отзад в текста. Тя разкрива доста неща.

ЗАПИС НА МАГНЕТОФОННАТА ВРЪЗКА

ПРОГРАМА СКУУП

ЦЕНТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ ВАНДЪНБЪРГ

ВРЕМЕТО ОТ 0096.59 ДО 0097.39

СЕКРЕТНО

ПЪЛНА СТЕНОГРАМА

час мин сек

0096 59 00 Ало, Кенеди, тук е контролния център за контрол на Скууп. В края на 96-часов полет имаме стабилна орбита от другите станции. Вие потвърждавате ли я?

0097 00 00 Мисля, че да. Ето данните. Останете на приемане.

0097 03 31 Ало, центъра. Тук е Кенеди. Орбитата е стабилна. Извинявайте за закъснението, неизправност в апаратурата.

0097 03 34 Кенеди, изясни: Къде е неизправността — на Земята или горе.

0097 03 39 Още не е установено. Смятаме, че е на Земята.

0097 04 12 По предварителни данни неизправността е в бордовите системи. Чакаме потвърждение.

0097 04 15 Кенеди, уточнете в коя система.

0097 04 18 За съжаление още нямам необходимите данни. Предполагам, че се очаква окончателно потвърждение за неизправността.

0097 04 21 Потвърждавате ли стабилност на орбитата?

0097 04 22 Вандънбърг, потвърждаваме стабилна орбита. Повтаряме — стабилна орбита.

0097 05 18 Вандънбърг, потвърждаваме и неизправност на бордовата система и по-специално на стабилизиращата система. Стрелката показва дванадесет. Повтарям, дванадесет.

0097 05 30 Проверихте ли данните на вашите компютри?

0097 05 35 Съжаляваме, приятели. Компютрите потвърдиха неизправността.

0097 05 45 Ало, Хюстън, свържете се със Сидни. Искаме да потвърдим постъпващите данни.

0097 05 51 Центъра, тук е станция Сидни. Потвърждаваме предишните данни. Нямаше нищо при последната обиколка. При нас не е отбелязана никаква неизправност в спътника.

0097 06 12 Нашите компютри не показват никаква неизправност. Орбитата е устойчива. Предполагаме неточност в приборите на Кенеди.

0097 06 18 Тук е Кенеди. Направихме повторна проверка. Неизправността се потвърждава. Имате ли данни от Бахама?

0097 06 23 Още няма, Кенеди. Чакаме.

0097 06 36 Хюстън, тук е центърът. Какво може да ни каже вашата група по определяне на орбитата?

0097 06 46 Още нищо. Компютрите нямат достатъчно данни. Те все още отчитат стабилна орбита и изправни бордови системи.

0097 07 22 Центърът, тук е Гранд Бахама. Потвърждаваме преминаването на спътника СКУУП VII, съгласно програмата. Предварителните радарни засечки са нормални, но времето за преминаване се увеличава по неизвестни причини. Останете на приемане до получаването на телеметричните данни.

0097 07 25 Гранд Бахама, чакаме прием.

0097 07 29 Центъра, съжаляваме, но трябва да потвърдим данните на Кенеди. Повтаряме: потвърждаване данните на Кенеди. Предаваме данните веднага на Хюстън. Да ги предадем ли успоредно и на вас?

0097 07 34 Не е нужно. Ще почакаме резултатите на Хюстън, те имат по-мощни прогностични блокове.

0097 07 36 Центъра, Хюстън получи данните на Бахама. Обработват се по програмата „Диспар“. Дайте ни 10 сек.

0097 07 47 Центъра, тук е Хюстън. Системата „Диспар“ потвърждава неизправност в бордовата система. Спътникът е в нестабилна орбита с увеличено транзитно време с нула запетая, три секунди на всяка дъгова единица. Сега анализираме орбиталните параметри. Искате ли още някакви данни?

0097 07 59 Не, Хюстън, вие работите отлично.

0097 08 10 Жалко, Скууп. Лоша работа.

0097 08 18 Дайте ни колкото може по-бързо данните за управлението на орбитата. Командването иска да започне управляемо приземяване през следващите две обиколки.

0097 08 32 Разбрано, Скууп. Много съжаляваме.

0097 11 35 Хюстънската група по изчисляването на орбитата потвърждава нарушение на стабилността. Параметрите на отклонението се предават по другия канал.

0097 11 44 Как изглеждат, Хюстън?

0097 11 51 Лошо.

0097 11 59 Не разбрахме. Моля, повторете.

0097 12 07 Лошо: по букви — липа, облак, шампанско, орбита.

0097 12 15 Хюстън, изяснете как стои въпросът. Спътникът е имал стабилна орбита почти сто часа. Какво му се е случило?

0097 12 29 Не разбираме. Може би сблъскване. Има големи колебания в новата орбита.

0097 12 44 Хюстън, нашите компютри обработват данните. Ние също мислим, че може да е сблъскване. Виждате ли нещо наоколо?

0097 13 01 Службата за наблюдение потвърждава, че няма нищо около вашата рожба, Скууп.

0097 13 50 Хюстън, нашите компютри установяват, че това е някаква случайност. Вероятността е по-голяма от нула запетайка седемдесет и девет.

0097 15 00 Нищо не можем да прибавим. Всичко изглежда нормално. Ще се опитате ли да го приземите?

0097 15 15 Ние държим на това решение. Ще ви съобщим, щом се приземи.

0097 17 54 Хюстън, нашето командване има следния въпрос: възможно ли е…

0097 17 59 (отговорът на Хюстън е иззет)

0097 18 43 (въпросът на централното командване е иззет)

0097 19 03 (отговорът на Хюстън е иззет)

0097 19 11 Съгласни сме, Хюстън. Ще вземем решение веднага щом получим потвърждение от Сидни за излизане от орбита. Това устройва ли ви?

0097 19 50 Напълно, Скууп. Чакаме.

0097 24 32 Хюстън, ние прегледахме отново всички данни и сега смятаме, че… е невъзможно.

0097 24 39 Добре, Скууп.

0097 29 13 Хюстън, чакам връзка със Сидни.

0097 34 54 Център за управление, тук е Центърът в Сидни. Ние току-що проследихме преминаването на спътника. Първоначалните ни данни потвърждават увеличено транзитно време. Това е странно.

0097 35 12 Благодаря, Сидни.

0097 35 22 Не ви провървя, Скууп. Съжаляваме.

0097 39 02 Тук е центърът за управление, Скууп. Вика всички. Нашите компютри току-що изчислиха параметрите на орбитално-то отклонение. Чакайте окончателно решение за началото на приземяването на спътника.

— А иззетите места? — попита Хол.

— Майор Манчек от базата във Вандънбърг ми съобщи — отвърна Стоун, — че се отнасят до руските спътници в тази зона. Но и двете станции в Хюстън и Вандънбърг стигнаха до извода, че руснаците не са отклонили спътника нито случайно, нито нарочно. Други мнения не са изказвани.

Те кимнаха.

— Съблазнително е — продължи Стоун. — Военновъздушните сили имат специално устройство в Кентъки, което проследява пътя на всички спътници в земна орбита. То има двойна функция: да наблюдава старите спътници в орбита и да открива новите. В момента в орбита са дванадесет спътника с неизвестен произход. Независимо от това обаче чии са, те са прекалено много. Миналия петък военно-въздушните сили съобщиха, че в момента около Земята обикалят петстотин осемдесет и седем тела. В тях влизат и стари, вече нефункциониращи американски и съветски спътници. Включително и ракети-носители и последни степени, достатъчно големи да отразяват радарните лъчи — накратко, всички тела със стабилна орбита.

— Наистина са много.

— А може би са и още повече. Военновъздушните сили смятат освен това, че има и доста много отпадъци: гайки, болтове, късове метал, всички в повече или по-малко стабилна орбита. Вие знаете, че всъщност никоя орбита не е съвсем стабилна. Без чести корекции всеки спътник се отклонява, започва да се спуска към Земята по спирала и изгаря в атмосферата. Но това може да трае години, дори десетилетия след изстрелването. Във всеки случай военновъздушните сили предполагат, че общият брой на самостоятелно въртящите се тела е някъде към седемдесет и пет хиляди.

— Така че сблъсък с някакъв метален предмет е напълно възможен?

— Да.

— А с метеор?

— Да, това е друга възможност, която Вандънбърг поддържа. Рядко явление. Най-вероятно да е метеор.

— Имало ли е метеоритни дъждове тези дни?

— Не, но това не изключва възможността за сблъскване с единичен метеор.

— Има и още една възможност — каза Ливит, след като се изкашля.

Стоун се намръщи. Той знаеше, че Ливит има въображение, но това беше и предимство, и недостатък. Понякога той поразяваше и въодушевяваше хората със своите приумици, а друг път само ги раздразваше.

— Пресилено е да се мисли, че спътникът е попаднал на някое извънземно тяло — подзе Стоун, — по-скоро…

— Съгласен съм — прекъсна го Ливит, — наистина е съвсем пресилено, още повече, че няма никакво доказателство за това. Но ние все пак не трябва да изключваме и тази възможност.

Чу се гонг и същият страстен женски глас, който Хол вече знаеше, че принадлежи на бабата от Омаха, ги призова:

— Можете да минете на следващия етаж, господа.

Към следващата част или към съдържанието

Майкъл Крайтън Щамът Андромеда (12)

Метаданни

Данни

Щамът Андромеда

Информация

История

Сваляне / Връзки

ТРЕТИ ДЕН„УАЙЛДФАЙЪР“

XII. СЪВЕЩАНИЕТО

Майкъл Крайтън
Щамът Андромеда (12)

ТРЕТИ ДЕН
„УАЙЛДФАЙЪР“