Елин Пелин
Пекна слънце

Пекна слънце подранило,

сладостен топлик разле:

с нова песен ветрец мина

над широкото поле.

 

И кокичето заспало

чу през сладкий зимен сън

на лъчите животворни

златния и трепкав звън.

 

Не утрая му сърцето

и тревожно затуптя —

то поникна над земята

и засмяно разцъфтя.

 

Но по плещите планински

се белееше снега —

и главица то наведе,

и посърна от тъга…