Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Второе нашествие марсиан ((Записки здравомыслящего)), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (3 февруари 2008 г.)
Корекция
NomaD (11 февруари 2008 г.)
Форматиране и корекции
Mandor (2008 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна, 1979

Библитека „Галактика“ № 7

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

3 юни

Понякога ме обхваща истински ужас при мисълта, че работата с пенсията не върви. Всичко в мен се свива и с нищо не мога да се захвана.

Но ако разсъждаваме логично, всичко трябва да завърши в най-благоприятна светлина. Първо: изкарах като учител тридесет години, ако не се брои прекъсването през войната. По-точно — тридесет години и два месеца. Второ: нито веднъж не съм сменял местоработата си, никога не съм прекъсвал стажа заради пътувания и тям подобни отвличащи обстоятелства и само веднъж преди седем години взех кратковременна неплатена отпуска. А участието във военните действия не може да се смята за прекъсване на стажа — това е ясно. По приблизителни сметки през моите класове са минали над четири хиляди ученици, почти цялото сегашно градско население. Трето: в последните години заемах авторитетно положение и точно три пъти съм замествал директора през неговите почивки. Четвърто: работих безупречно, имам шестнадесет благодарности от министерството, личен адрес от покойния вече министър по повод петдесетгодишнината ми, а също и бронзов медал „За усърдие на нивата на народната просвета“. Отделил съм специално чекмедже за благодарствени писма от родители. Пето: моята специалност. Сега всички са откачили с този Космос, така че астрономията е актуален предмет. Според мен и това е довод. И като погледнеш всичко — може ли да има някакви съмнения? Ако бях на мястото на министъра, без да се замислям, щях да дам на такъв като мен първа степен! Господи, кога най-после ще се успокоя? Всъщност не ми трябва чак толкова много в този живот: три-четири цигарки, напръстник коняче, дребни пари за карти и това е. Е, и за марките, разбира се. Първа степен са цели сто и петдесет месечно. Сто ще давам на Хермиона за домакинството, двадесет — в книжка бели пари за черни дни, а останалото ще си е само за мен. И за марки ще стигат, и за всичко останало. Нима не съм заслужил?

Лошо е, че старият човек никому не е потребен. Изстискат те като лимон и върви да мреш. Благодарности, поздравления? Че кого вече интересува това? Медал? Че кой вече няма медал? И винаги ще се намери някой да се заяде, че си бил в плен. Бил ли си в плен? Бил съм. Три години? Три. Край! Значи, стажът ти се прекъсва за три години, получавай си третата степен и не раздувай преписката.

Ех, да имах връзки… Между другото един мой ученик, а именно генерал Алким, и досега седи в Долния конгрес. Какво ли, ако му пиша? Трябва да ме помни: имахме много от онези дребни конфликти, за които учениците с удоволствие си спомнят, щом станат на възраст. Ей богу, ще му пиша! Така директно и ще започна: „Здрасти, момче. Ето аз вече съм стар…“ Ще почакам малко и ще му пиша.

Целия ден си седях в къщи: Хермиона вчера беше на гости у леля си и ми донесе дебел пакет със стари марки. Разгръщайки го, получих огромно удоволствие, с нищо не може да се сравни — то е като безкраен меден месец. Намериха се няколко великолепни екземпляра, наистина всички изпортени, трябва да се реставрират. Миртил разпъна в двора палатка и живее там с цялото си домочадие. Фука се, че можел да се комплектува и да се изнесе само за десет минути. Според него връзка с Маратина все още няма. Навярно лъже. Пияният Минотавър налетял с мръсната си цистерна върху червения автомобил на господин Лаомедонт и се сбил с шофьора. И двамата отвели в участъка. След това задържали Минотавър до пълно отрезвяване, а шофьора, казват, закарали в болницата. Все пак има справедливост на този свят! Артемида кротува като плъхче — всеки момент Харон може да се върне. Нищо не казвам на Хермиона. Може някак да се размине.

Ех, ако получа първа степен!