Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Krzyżacy, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Хенрик Сенкевич. Кръстоносци

Полска. Пето издание

 

Превод от полски: Екатерина Златоустова

Редактор: Стефан Илчев

Редактор на издателството: Методи Методиев

Художник: Димитър Ташев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. Редактор: Божидар Петров

Коректори: Евгения Кръстанова, Людмила Стефанова

 

Дадена за набор февруари 1982 г. Подписана за печат април 1982. Излязла от печат май 1982 г. Формат 84×108/32. Печатни коли 49,60. Издателски коли 41,58. УИК 42

Цена 5,41 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1982

ДП „Димитър Благоев“ — София

 

Henryk Sienkiewicz. Krzyżacy

Państwowy Instytut Wydawnicy

Warszawa 1960

История

  1. — Добавяне

XV

След разговора си със Збишко Ягенка три дена не се вести в Богданец, едва на четвъртия дотърча с известието, че абатът пристигнал в Згожелице. Мачко посрещна новината малко смутен. Той наистина имаше пари да върне залога и като си направи сметката, намери, че дори ще му останат доста пари, за да увеличи броя на селяните, да завъди стада и да задоволи другите нужди на стопанството си, но във всичката тази работа много нещо зависеше от доброто разположение на богатия роднина, който можеше например да вземе обратно доведените от него селяни или пък да ги остави и с това да намали или да увеличи стойността на имота.

Затова Мачко твърде подробно разпита Ягенка в какво настроение е пристигнал абатът: весел или навъсен, какво е приказвал за тях и кога ще дойде в Богданец. А тя умно му отговаряше на въпросите и се стремеше да го ободри и успокои за всичко.

Тя каза, че абатът е дошъл здрав и весел, с голяма свита, в която освен въоръжените слуги имало певци и няколко странствуващи духовници без работа и певци, очакващи места; че той пее със Зих и на драго сърце слуша не само духовни, но и светски песни. Тя отбеляза също, че той разпитвал за Мачко с голям интерес и жадно слушал разказа на Зих за приключенията на Збишко в Краков.

— Вие най-добре знаете какво трябва да правите — каза накрая умната девойка, — но мисля, че би трябвало Збишко веднага да отиде да поздрави стария роднина, без да чака той пръв да дойде в Богданец.

Тоя съвет се хареса на Мачко, той заповяда да повикат Збишко и му рече:

— Облечи се хубаво и ще идеш да паднеш в краката на абата, да му направиш чест, та и той да те хареса.

После се обърна към Ягенка:

— Не бих се чудил, ако беше глупава, нали затова си жена, но че имаш разум, това ми е чудно. Кажи ми сега: как по-добре да нагостя абата и с какво да го развеселя, когато дойде?

— За яденето сам ще си каже какво му се яде, той обича добре да си хапне, а стига да има повече шафран в яденето, за друго не придирва.

Като чу това, Мачко се хвана за главата.

— Отде ще му взема шафран!…

— Донесох ви — рече Ягенка.

— Да даде господ такива девойки като тебе да се раждат и по камъните! — извика зарадваният Мачко. — И хубава, и стопанка, и умна, и към хората добра! Ех! Да бях млад, веднага бих те взел!…

Тук Ягенка погледна незабелязано Збишко, въздъхна и тихо продължи:

— Донесох още зарове, чаша и сукно, защото той след всяко ядене обича да играе със зарове.

— Този обичай той си го имаше и по-рано, при това страшно се ядосваше.

— Той и сега се сърди: понякога прасне чашата о пода и избяга навън. Но после се върне засмян и сам се присмива на своя гняв… Та вие го знаете… Стига само да не му се противите, тогава няма по-добър човек от него на света.

— Та кой ще му се противи, когато той има повече разум от всички!

Така си приказваха те, докато Збишко се преобличаше в стаичката. Най-сетне той излезе такъв хубав, че Ягенка остана смаяна, също така както когато беше дошъл за пръв път в Згожелице, облечен с бялата си дреха. Но този път я обхвана дълбока тъга при мисълта, че неговата хубост не е за нея и че той обича Друга.

Мачко пък беше доволен, защото си мислеше, че Збишко навярно ще се хареса на абата и той няма да им прави мъчнотии при спогодбата. Тази мисъл дори тъй го зарадва, че реши да отиде и той.

— Заповядай да постелят за мене сено в колата — каза той на Збишко. — Щом можах да пътувам от Краков до Богданец с железце между ребрата, ще мога сега без железце да отида в Згожелице.

— Само да не ви прилошее — каза Ягенка.

— Ех, нищо няма да ми стане, защото вече усещам в себе си сила. Пък и да ми прилошее малко, абатът ще види колко съм бързал да дойда при него и ще стане по-щедър към нас.

— По-скъпо е за мене вашето здраве, отколкото неговата щедрост! — обади се Збишко.

Но Мачко се опря и настоя на своето. По пътя пъшкаше по малко, но не преставаше да поучава Збишко как трябва да се държи в Згожелице, а особено му поръчваше смирение и послушност в обноските с тоя роднина, който никога не понасяше и най-малкото противоречие.

Като стигнаха в Згожелице, намериха Зих и абата, седнали на трема, да се любуват на хубавия божи свят и да си попийват вино. Зад тях край стената седяха на една пейка шестима души от свитата на абата, двамата от тях пътуващи певци, и един поклонник, който лесно можеше да се познае по закривената тояжка, по кратунката на пояса и по черупките от морски животни, нашити по тъмната му дреха. Останалите приличаха на духовници, защото главите им бяха бръснати отгоре, но дрехите им бяха светски, с пояси от волска кожа и с мечове на бедрото.

Като видя, че Мачко пристига с колата, Зих се затече към него, но абатът държеше на духовния си сан, та остана на мястото си и заговори нещо на своите духовници, от които още неколцина изскочиха през отворените врати на къщата. Збишко и Зих поведоха под ръка отслабналия Мачко към трема.

— Малко слаб съм още — каза Мачко и целуна ръка на абата, — но дойдох да се поклоня вам, на моя благодетел, да ви благодаря за стопанисването на Богданец и да измоля благословията ви, която за грешния човек е най-потребна.

— Чувах, че вече оздравявате — каза абатът, като прегръщаше главата му — и че сте обещали да отидете на гроба на покойната кралица.

— Като не знаех към кой светец да се обърна, аз се обърнах към нея.

— И добре сте сторили! — извика разпалено абатът. — Тя е най-добрата от всички и само някой да посмее да не я зачита!

И в миг на лицето му се изрази гняв, бузите му се наляха с кръв, а очите му пламнаха.

Присъствуващите познаваха неговата избухливост, затова Зих почна да се смее и да вика:

— Който вярва в бога, да бие неверните!

Абатът изсумтя шумно, изгледа насъбралите се и се разсмя също тъй ненадейно, както преди малко беше избухнал, после погледна Збишко и запита:

— Това е вашият братанец а мой роднина, нали? Збишко се наведе и му целуна ръка.

— Виждал съм го мъничък; не бих го познал сега! — рече абатът. — Я да те видя!

И той го заоглежда от главата до летите със своите проницателни очи; най-сетне каза:

— Много хубав! Девойка, а не рицар!

А Мачко добави:

— Немците канеха тази девойка на танци, но щом някой я хванеше, веднага се търкулваше на земята и вече не ставаше.

— И арбалет без вител натяга! — извика ненадейно Ягенка.

Абатът се обърна към нея:

— Ами ти откъде знаеш?

А тя тъй се изчерви, та чак шията и ушите и станаха розови, и отговори страшно смутена:

— Нали видях…

— Пази се да не те простреля случайно; ще трябват девет месеца да се излекуваш…

При тези думи певците, поклонникът и странствуващите духовници избухнаха в общ гръмък смях, от който Ягенка съвсем се смути, та абатът я съжали, дигна ръка и й показа огромния ръкав на расото си:

— Скрий се, девойко, че кръвта ще бликне от бузите ти — каза той.

В това време Зих настани Мачко на пейката и поръча да донесат вино, за което се затече Ягенка, Абатът погледна Збишко и му заговори така:

— Стига шеги! Не за да те обидя, те сравних аз с девойка, а от драгост за твоята хубост, на която не една девойка би могла да завиди. Но зная, че си юначен момък! Чувах за твоите подвизи при Вилно, и за фризийците, и за Краков. Зих за всичко ми разправи — така да знаеш!…

Тук той загледа проницателно Збишко право в очите и след минута заговори отново.

— Щом си се заклел да намериш три кичура паунови пера, търси ги! Похвално и богоугодно дело е да се преследват враговете на нашето племе… Но ако освен това си дал някой друг обет, знай, че мога да те освободя от него, защото имам такава власт.

— Ех! — каза Збишко. — Ако човек в душата си е обещал нещо на господа Исуса, каква власт може да го освободи?

Като чу това, Мачко погледна малко боязливо абата, но той, види се, беше в много добро настроение, защото, вместо да избухне в гняв, весело се закани на Збишко с пръст и рече:

— Я го виж ти какъв умник! Внимавай да не те сполети същото, което сполетя немеца Бейхард.

— А какво го е сполетяло? — попита Збишко.

— Изгориха го на клада.

— За какво?

— Задето разправял, че светският човек може също така да разбере тайните божи както духовното лице.

— Строго са го наказали!

— Но заслужено! — загърмя абатът. — Защото прегрешил в богохулство срещу свети дух. Та какво си мислите! Може ли светски човек да разбира нещо от тайните божи?

— Никак не може! — обадиха се в хор странствуващите духовници-певци.

— А вие, свирачи, да седите мирно! — рече абатът. — Защото не сте никакви духовници, при все че имате бръснато на главите.

— Не сме ние свирачи, нито комедианти, а придворни на ваша милост — отговори един от тях и същевременно надникна в една голяма кана, от която още отдалече лъхаше мирис на слад и на хмел.

— Вижте го!… Говори като от бъчва! — извика абатът. — Ей ти, чорлавият! Какво надничаш в каната? Латински там на дъното й няма да намериш.

— Та аз и не търся латински, а пиво, но не мога да намеря.

Абатът се обърна към Збишко, който поглеждаше с почуда тези придворни, и рече:

— Те всички са семинаристи, но всеки от тях би предпочел да захвърли книгата, да грабне лютнята и да се скита с нея по света. Аз съм ги прибрал и ги храня от немай-къде. Мързеливи са и големи нехранимайковци, но знаят да пеят и от службата божия малко са близнали, та ми са потребни и в черква, а в случай на нужда могат да ме отбраняват, защото някои са буйни момчета! Ето, този поклонник разправя, че ходил на божи гроб, но напразно ще го питаш за някои морета или страни, защото той дори не знае как е името на гръцкия император и в кой град живее.

— Знаех — отговори с пресипнал глас поклонникът, — но като ме разтресе на Дунава една треска, всичко ми изтръска.

— Най-много се чудя на мечовете — рече Збишко. — защото никога не съм виждал мечове у странствуващи духовни лица.

— Те могат да ги носят — каза абатът, — защото още не са посветени, а дето и аз нося на пояса си меч, също не е чудно. Миналата година извиках на двубой Вилк от Бжозова за ония гори, през които сте минали на път за Богданец. Но той не дойде…

— Та как ще излезе срещу духовник? — прекъсна го Зих.

Абатът се разсърди, удари с пестник по масата и извика?

— Щом съм с доспехи, аз вече не съм свещеник, а шляхтич!… А той не излезе, защото предпочитал да ме нападне с хората си някоя нощ в Тулча. Ето защо нося меч на бедрото!… „mnes leges, mniaque iura vim vi repellere cunctisque sese defensare permitunt.“[1] Ето защо и на тях дадох мечове.

Като чуха латинските думи, Зих, Мачко и Збишко млъкнаха и наведоха глави пред мъдростта на абата, защото никой не разбра нито дума; а той още някое време ги гледа с гневни очи и най-сетне каза:

— Кой го знае дали и тук няма да ме нападне.

— Ех! Само да ни нападне! — извикаха духовниците и се хванаха за дръжките на мечовете.

— Пък нека ме нападне! Дотегна ми вече и на мене без битки.

— Няма да направи той това — рече Зих. — По-скоро ще дойде да се поклони и да се придобри. От горите той вече се отказа, а сега се грижи само за сина си… Знаете!… Но няма да я бъде!…

А абатът се успокои и каза:

— Видях младия Вилк, като пиянствуваше с Чтан от Рогов в кръчмата в Кшешня. Не ни познаха веднага, беше тъмно — а все за Ягенка приказваха.

Тук той се обърна към Збишко:

— И за тебе.

— А че какво искат те от мене?

— Те от тебе нищо не искат, само не им се харесва, дето около Згожелице има трети. И ето какво казваше Чтан на Вилк: „Като му ощавя кожата, ще престане да бъде хубавец.“ А Вилк каза: „Може би ще се уплаши от нас; ако пък не, за миг ще му строша кокалите.“ А после взеха да се уверяват един друг, че ти ще се уплашиш.

Като чу това, Мачко погледна Зих, а Зих него, и лицата и на двамата добиха лукав и весел израз. Никой от тях не беше уверен дали абатът е чул наистина такъв разговор, или го измисля само за да пусне мухата на Збишко; но и двамата разбраха, а особено Мачко, който добре познаваше Збишко че нямаше по-добро средство на света да се тласне момъкът към Ягенка.

Пък и абатът като че нарочно прибави:

— И трябва да се признае, че са силни мъжаги!…

Но Збишко не прояви никакво вълнение, само почна да разпитва Зих с някакъв особен, сякаш чужд глас:

— Утре е неделя, нали?

— Неделя.

— Ще отидете ли на черква?

— Е да!…

— Къде? В Кшешня ли?

— Че там е най-близо. Къде другаде да отидем?

— Добре тогава!

Бележки

[1] Всички закони и всички права позволяват на всекиго да отблъсва насилието с насилие и да се защищава. — Б. пр.