Метаданни
Данни
- Година
- 1919 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
1.
Унесена в мечти, самата ти мечта,
очакваш ме сега на дървената пейка,
край тебе ронят се посърнали листа,
над тебе сякаш бди надвисналата вейка.
В очите ти блести лъчът на ведър ден,
по устни кат рубин потрепва звучна песен,
от погледа ти син опит и запленен,
ще спра при тебе аз в безумен блян унесен.
С възторжени очи и с трепетни ръце
аз ще пристъпя тихо, бавно и свенливо
тях — белите цветя на своето сърце —
пред твоите крака ще сложа мълчаливо.
2.
Сред всички жени
едничка плени
сърцето ми ти.
Кат мъничък цвет,
кат блен на поет
пред мен се вести.
В сърцето лъчи
от чудни очи
трептят и пламтят.
В душа ми цветя
посред есента
за тебе цъфтят.
За тебе са те,
за тебе, дете,
ела набери.
А после със тях
без свян и без грях
ти друг надари.