Иван Вазов
Там!

Там, там душите и сърцата, братя!

Там нашите стремленья и мечти,

там наште очи, умове, обятья,

там нека всичко българско лети;

 

там, дето дивний Шар гърми проклятья,

де Охридското езеро ехти,

де дрънкат железа, стърчат разпятья,

де нашта Македония пищи.

 

Света и себе нека да забравим

и на забравените да отправим

надежда, братски думи и лучи.

 

Нащрек! Готови! Никой да не дреме:

на всякой вик оттамо, що ечи

към бога — първи да се отзовеме!