Иван Вазов
Към свободата

Богиньо страшна на свободата,

        почитам твоя свет олтар,

ти пълниш с плач и гръм природата

        и вливаш във душите жар.

 

Пред твоя пряпорец короните

        бледнеят, люшка се светът;

ти раждаш генийте, Дантоните,

        що бутат тронове и мрът.

 

Ти даваш вяра, мощ на робите,

        ти пълниш целий свят с борба,

полята с кръв и с кости гробите,

        и вдигаш мъртвите с тръба.

 

Но колко слепи йощ не чувствуват

        величьето на твоя дар,

а други с твойто знаме блудствуват,

        търгуват с твоя свет олтар.

 

И колко викат днес: народни сме!

        Дорде народа оковът,

знам други, що крещат: свободни сме! —

        да тъпчат слабите в светът.

 

Аз зная роби що покорствуват,

        и пак свободни се зовят,

ти имаш жреци, що притворствуват,

        ти имаш войни, дето спят.

 

Вдигни, свободо, меч божествени,

        блъсни тоз роб и тоз тиран,

що каля твойте поли девствени

        и стъпя в храма ти пиян.

 

Слезни, блъсни таз сган безсмислена,

        дай на безбожните урок,

и докажи, че ти си истинна,

        че ти живейш, че ти си бог!

 

Май 1883