Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Набиране
Надежда Владимирова, Мартин Митов, Емигюл Османова (септември 1999)
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Във живота сме жъртви и двама,

по сляп случай се сбрахме, сближихме;

иежду нази дълбока бе яма,

ний безумно се в нея фърлихме.

 

Ний не бяхме за щастье родени,

чужди бяхме по дух, по сърцата,

нашта свръзка бе знак за мьченье,

тя бе присмех горчив на съдбата.

 

Помня аз, о, душице злощастна,

твойто първо и тайно страданье

и борбата в сърце ти безгласна,

що задуши туй гордо признанье.

 

Нашта дружба била би по-къса

и раздялата — лека, без горест,

мойто сърце не щеше се къса,

нито твойто да плаче от болест!

 

Аз не щях да те любя безумно,

нито ти да ме любиш и мъчиш,

като трябало скоро, безшумно

аз от теб, ти от мен да се лъчиш.

 

Разделихме се. Мрачна далечност,

време, бездни стоят между нази;

ала сякам и самата вечност

аз за тебе щъ, душо, прегази.

 

Ала не!… Да те видя не смея!

И напразно, защо да се мъча?

Аз не могьл бих с теб да живея,

ни отново от теб да се лъча.

Край