Иван Вазов
Децата

Седях в Борисова градина.

Насреща, в младата горица,

нахълтаха рояк дечица;

те бяха окол десетина,

ала крещяха за стотина.

 

И мислите ми те смутиха

с тез викове звънливи, луди,

и песнята ми нова, тиха,

мечтите ми коя гласиха,

роякът я далеч прокуди.

 

Но друга песен вместо нея

бликна в душата ми — за радост,

за златни детски дни, за младост

невинна — хубавата фея,

що носи сънища и сладост.

 

И тая песен не голема

в душа ми бързешком сложи са.

Но аз не мога я написа

тъй лесно, да, възможност нема:

тук вече цяла е поема!