Молиер
Учени жени (2)

Първа сцена

 

АРМАНДА

О, сестро, та нима моминския си чар

и прелестта си ти на друг би дала в дар?

Как таз банална цел си в своя ум втълпила

и да празнуваш брак ти вече си склонила?

 

АНРИЕТА

Да, сестро.

 

АРМАНДА

5         Боже мой, дали добре те чух?

Туй „да“ като със нож прониза моя слух!

 

 

АНРИЕТА

Женитбата с какво те толкова смущава?

 

АРМАНДА

Пфу!

 

АНРИЕТА

        Моля?

 

АРМАНДА

                Казах „пфу“! Туй „да“ ме отвращава!

Не чувстваш ли, че щом се спомене за брак,

10 те лъхва гнусен дъх? Нима не сещаш как,

щом само изречеш таз дума, като въглен

те жегва този звук, изтръпваш в ужас пъклен?

Не те ли хваща страх? Ти с този луд стремеж

сърцето си сама на риск ще обречеш.

 

АНРИЕТА

15 Нима? Пък щом до мен достигне този звук,

представям си деца, семейство и съпруг.

Не виждам със какво таз дума ще ме жегне

и страх не би могъл душата ми да стегне.

 

АРМАНДА

В това ли, Боже мой, ще търсиш радостта?

 

АНРИЕТА

20 Какво ли по-добро предлага младостта

от туй един мил мъж в любов да ми се врича,

а в отговор със плам и аз да го обичам,

та брачният съюз да носи всеки ден

наслада, топлина на него и на мен

25 и да ни прави по-честити и по-близки?

 

АРМАНДА

Как може твоят ум да падне толкоз низко!

Как в тих домашен кръг ще се ограничиш

и с жалка роля ти ще се задоволиш?!

Да имаш за кумир съпруг със дечурлига,

30 нима дотам стремежът ти достига?

Туй удоволствие за други остави,

та блянът им чрез брак да се осъществи,

а ти се издигни над паплачта невежа

със свой изискан вкус, с възвишени копнежи.

35 Веществения свят презри навеки ти

и нека твоят дух възбог да полети!

Вземи за образец ти нашта майка родна,

че тя със своя ум на почит всенародна

се радва. Дъщеря достойна остани

40 на род, достигнал до научни висини.

Познай сама вкуса на висшите наслади,

в науката търси заслужени награди.

И вместо със деспот капризен и ревнив,

с философѝята сключи ти брак щастлив —

45 щом с нея е в съюз, умът всевластен става,

защото само тя човека възвисява

над вялата тълпа; със своите закони

тя властно взема връх над скотските нагони.

Прекрасният й плам в теб нека да гори,

50 в изискан светски кръг приятели дири,

за да запълваш с тях тъй ценното си време…

Днес толкова жени под тежко брачно бреме

и чувства, и талант погубват час по час

в духовна нищета, без да надигат глас.

 

АНРИЕТА

55 Всесилното Небе строг ред е въдворило

и всекиму свой дял в тоз свят е отредило.

Сред людския безброй не всеки е скроен

да стане философ високо просветен.

Ако с безспорен ум ти, сестро, тук блестиш

60 и към науката безспирно се стремиш,

за делничен, прост труд е моята глава

и нищо срамно аз не виждам във това.

Навлез ти с ум блестящ във сфери философски,

съобразявайки с тях своите обноски,

65 пък аз с прост ум дано да имам шанс все пак

да вкуся радостта в желан от мене брак.

На нас различен път от Бога е отсъден,

но мама би могла за пример да ни бъде:

да се захванеш ти със висш мисловен труд,

70 пък аз да въдворя във своя дом уют,

ти — с цел да стигнеш до идеи гениални,

пък аз — за да създам блага материални.

 

АРМАНДА

Намислиш ли на друг да подражаваш ти,

вземи за образец добрите му черти

75 и запомни от мен, че не върви, обаче,

да имитираш как той кашля или храчи.

 

АНРИЕТА

Но, сестро, ти нима днес щеше да си тука,

ако единствено със висшата наука

на младини се е била заела мама?

80 Без делнични неща философѝя няма.

На нещо просто ти навеки ще дължиш

това, че към подем духовен се стремиш.

Нима ще си против, щом тъй е отредено,

дете да се роди, с ум остър надарено?

 

АРМАНДА

85 Непоправима си — умът ти няма как

да бъде изцерен, щом мислиш все за брак!

А след като е тъй, то би ли си признала

дали за свой съпруг Клитандър си избрала?

 

АНРИЕТА

Защо не? Лично аз не виждам пречки тук.

90 Със радост взела бих Клитандър за съпруг.

 

АРМАНДА

Но ти от друга май да го отнемеш искаш

и би постъпила коварно, подло, низко…

Известно ти е, че въздиша той по мен,

и всеки друг би бил от тебе възмутен.

 

АНРИЕТА

95 Въздишките му май ответ не получават,

понеже според теб те долна страст издават.

Нали заричаш се от брака да страниш,

философѝята добре да усвоиш…

Щом твоето сърце за него не мечтае,

100 защо ли се гневиш, че друга го желае?

 

АРМАНДА

Да, има моят ум над чувствата ми власт,

но туй не значи, че безчувствена съм аз.

Ако за свой съпруг не бих един мъж взела,

за обожател аз все пак го бих приела.

 

АНРИЕТА

105 Не съм му пречила да ти се възхищава

на красотите. О, недей ме обвинява,

че просто го приех — за мене е безценен

тоз пламък, който ти отхвърли с взор надменен.

 

АРМАНДА

И ти се довери на тоз поклонник млад,

110 когато той е бил обзет от скръб и яд?

Не смятай, че за теб тоз плам е избуял

и че за мене той навеки е изтлял!

 

АНРИЕТА

Това го каза той, и аз му имам вяра.

 

АРМАНДА

В наивитета си ти, сестро, нямаш мяра.

115 По тез въпроси той, говорейки набърже,

не мисли въобще и себе си сам лъже.

 

АНРИЕТА

Възможно е сега и двете да грешим,

но трябва тоз проблем най-сетне да решим

и да си изясним какво реално става.

120 Ах, сестро, виж, че той насам се приближава!

Втора сцена

 

АНРИЕТА

Във моята душа сестра ми смут всели,

Клитандър, и държим да кажете дали

една от двете ни могла би с пълно право

на вашата любов от днес да се надява.

 

АРМАНДА

125 Не, не, аз не държа да знам коя от нас

поражда или не копнение във вас.

За тук е нужен такт… Човек се затруднява,

изправят ли го в миг пред изповед такава.

 

КЛИТАНДЪР

В мен искрено сърце, госпожице, тупти

130 и изповед сега не може го смути.

Не съм изправен аз пред трудности, които

да ми попречат днес да споделя открито,

че, жаден за любов, сърдечният ми блян

във друга е открил свой пристан възжелан.

135 Госпожице, не бих желал да ви засегна,

принуден бях от вас до тоз ход да прибегна.

От прелестта ви бях напълно покорен,

обикнах ви, по вас въздишах ден след ден,

във моето сърце безсмъртен пламък лумна,

140 но срещна леден взор таз моя страст безумна

и вашите очи като могъщ тиран

гнетяха моя дух досущ като в зандан.

Измъчен, уморен, реших да търся нови,

по-леки, не така мъчителни окови.

145 И вече ги открих във тези две очи,

които топлят ме със своите лъчи,

надеждата у мен те връщат постепенно,

приемайки туй, що отхвърлихте надменно.

В тез пранги аз открих такава доброта,

150 че бих ги носил чак до края на света,

и моята молба към вас, девойко драга,

е нивга да не се на тоя плам посяга…

На вас не ще отдам сърцето си във дар —

то иска да умре във друга, в сладка жар.

 

АРМАНДА

155 Кой вашето сърце цели да завоюва

и кой се толкоз чак от вас интересува?!

Подобна мисъл аз бих взела за шега

и само груб нахал би казал туй сега.

 

АНРИЕТА

Но, сестро, тоз език морала застрашава,

160 а трябва нас да ни над скота извисява.

С какво да укротим гнева ви избуял?

 

АРМАНДА

Защо не замълчиш? Та имаш ли морал,

щом, непоискала от майка си съвет,

ти срещаш любовта със лековат ответ!

165 На майка и баща дължиш ти подчинение —

за своя брак от тях ще искаш разрешение.

Над твоето сърце те имат висша власт,

отхвърляйки я, ти извършваш грях тогаз.

 

АНРИЕТА

Благодаря за таз загриженост огромна,

170 че в този важен миг за моя дълг ми спомни.

Ще се съобразя със този твой съвет

и ще ме води той в живота занапред.

Клитандър, аз държа днес таз любов голяма

да се благослови от татко и от мама,

175 да бъде одобрен съюзът ни от тях,

че да не ни вини нас никой в тежък грях.

 

КЛИТАНДЪР

Съгласието ви ми щастие доставя —

каквото трябва, аз тозчас ще го направя!

 

АРМАНДА

О, сестро, твоят лик победен вид доби,

180 но не мисли, че туй в тъга ме потопи!

 

АНРИЕТА

Не виждам въобще вината ми къде е.

В теб разумът нали над чувствата владее?

А щом от мъдростта поуки усвояваш,

на разни слабости не ще се ти поддаваш.

185 Съвсем нормално е човек да предполага,

че ще благоволиш дори да ми помагаш,

и брака ни ако склониш да подкрепиш,

женитбата ни ти с това ще ускориш,

дори поддръжка би могла да ни окажеш.

 

АРМАНДА

190 Ти с твоя плитък ум на смях ме вземаш даже.

Гордееш се с едно подхвърлено сърце!

 

АНРИЕТА

Подхвърлено било! С треперещи ръце

ти, поглед завистлив дълбоко в него впила,

не ще се посвениш и би го похитила!

 

АРМАНДА

195 С опровержение не ще се унижа —

това, което чух, е глупава лъжа!

 

АНРИЕТА

Ах, колко сдържаност и колко такт показваш!

Учудвам ти се как тъй смислено приказваш!

Трета сцена

 

АНРИЕТА

Признанието ви за нея беше шок.

 

КЛИТАНДЪР

200 Дано искреността й служи за урок.

Надменният й взор, надутият й вид

ще срещат всеки път такъв отпор открит.

Госпожице, сега отивам при баща ви…

 

АНРИЕТА

Я първом тоз въпрос пред мама да поставим.

205 Баща ми нашия стремеж ще уважи,

но мнението му чак толкоз не тежи.

От Бога е дарен той с доброта голяма,

но жалкото е, че за всичко слуша мама.

Решава всичко тя със непреклонен тон —

210 каквото каже, то превръща се в закон.

И затова у мен се породи идея

да идеш най-напред при леля и при нея.

Ако с похвали тях успешно изхитриш,

съгласието им ще ни осигуриш.

 

КЛИТАНДЪР

215 Но моето сърце е искрено… Едва ли

склонило би пред тях да изрече похвали.

Жена да се стреми към знание — за мен

похвално би било, но аз съм възмутен,

когато тя държи да бъде многоука,

220 за да се перчи вред със своята наука.

Сестра ти и да е всезнаеща, не бива

познанията си пред всеки да разкрива.

Защо ли със хвалби цели да знаем ние,

че много вещина в главата й се крие?

225 Защо цитира тя известни умове,

прочули се в света с премъдри редове?

На майка ви дължа дълбоко уважение,

но странностите й не срещам с одобрение

и не подкрепям аз таз нейна суета,

230 с която от глупец мъж учен прави тя.

Със този Трисотен направо ме нервира,

не знам какво добро в такъв педант намира,

защо отрежда тя пиедестал висок

на тоз посредствен ум, на тоз драскач убог,

235 издал творбите си в такъв голям тираж,

че в халите в Париж е взет за амбалаж.

 

АНРИЕТА

Е, да, четейки го, от скука ще умрем.

Критичния ви вкус споделям аз съвсем,

ала щом мама е под негово влияние,

240 възнаградете го с престорено внимание.

Дружиш ли с някоя, със цялата рода

бъди учтив и мил, за да ти кажат „Да!“

Отнасяй се така към кучето дори

и ни един от тях не ще те укори.

 

КЛИТАНДЪР

245 Но как да бъда аз вежлив към Трисотен,

щом отвращение поражда той у мен,

и как на тоз глупак творбите да лаская,

когато свойта чест с това ще поругая?

Щом поглед спрях на тез посредствени творби,

250 за автора им в миг представа аз добих.

Във драсканиците, които той предлага,

бездарието му си пролича веднага.

В надменността на тоз несръчен графоман

личи превзетостта на автор самозван

255 и суетата, със която ежедневно

осигурява си пресищане душевно.

В писанията му е неговият мир,

при всеки свой успех ликува той безспир

на всеки свой триумф така се наслаждава,

260 като че е маршал, спечелил бойна слава!

 

АНРИЕТА

Дарен сте с точен взор, щом тъй сте го разбрал.

 

КЛИТАНДЪР

За него образ свой аз сам съм си създал.

Такива редове е цвъкал стихоплетът,

че лесно се сдобих с представа за поета.

265 Чертите му така да снадя аз успях,

че във двореца щом подобен мъж видях,

повзрях се в миг и си извадих заключение,

че туй бе Трисотен, без никакво съмнение.

 

АНРИЕТА

Така ли?

 

КЛИТАНДЪР

                Та нима не вярвате на мен?

270 Но ето леля ви. Я нека в тоз момент

със нея споделя молбата ни каква е,

та тя на майка ви дано да повлияе.

Четвърта сцена

 

КЛИТАНДЪР

Ще разрешите ли пред вас един младеж

да си разкрие днес сърдечния копнеж?

275 Госпожо, спрете тук и чуйте ми молбата.

 

БЕЛИЗА

Не си оголвайте чак толкова душата!

Като поклонник свой приела бих и вас,

ако в очите ви пламти любовна страст.

Щом чувство има, то във погледа е видно,

280 да се изрича — туй за мен ще е обидно.

Въздишайте безспир, обичайте ме с плам,

обаче аз не бих желала да го знам.

Ако за този плам очите ви говорят,

на неразбираща пред вас ще се престоря,

285 но щом устата си отворите, тогаз

ще ви презра и гръб ще ви обърна аз.

 

КЛИТАНДЪР

За моето сърце, госпожо, не мислете,

че то изцяло е във плен на Анриета.

За нашата любов говоря ви в тозчас —

290 за бъдещето й разчитаме на вас.

 

БЕЛИЗА

Май хрумнало ви е да действате с ход хитър

и туй извиква в мен похвала и възхита.

Доколкото аз знам, прилаган е бил той

в романите с успех от не един герой.

 

КЛИТАНДЪР

295 Не е туй хитър ход, а изповед, която,

госпожо, в тоз момент ми идва от душата.

Със Анриета пред небесния олтар

се свързах, завладян от дивния й чар.

Със свойта красота тя тъй ме е пленила,

300 че с нея аз държа да мина под венчило.

Разчитаме на вас да се осъществи

желанието ни и да ни провърви.

 

БЕЛИЗА

Макар че тъй добре тоз номер е скроен,

безспорно е все пак, че мислите за мен.

305 В тоз случай няма как да си спестя ответа

и ще ви заявя, че тази Анриета

готова е на брак единствено с младеж,

в чиято гръд гори сърце като във пещ.

 

КЛИТАНДЪР

Госпожо, не разбрах тез реплики какви са,

310 твърденията ви лишени са от смисъл!

 

БЕЛИЗА

Ах, Боже Господи, млъкнете най-накрая!

По вашите очи е лесно да гадая.

Не стига ли ви туй, че проявих учтивост

и не спестих хвалби за вашта находчивост.

315 По принцип бих от вас приела уважение,

но при условие, че сте със поведение,

достойно за това — в любовния екстаз

да виждам всеки път най-светли чувства аз.

 

КЛИТАНДЪР

Но…

 

БЕЛИЗА

        Сбогом, драги. Туй ви стига. Та нали

320 внимание все пак сега ви отделих.

 

КЛИТАНДЪР

Не ме разбрахте…

 

БЕЛИЗА

                                Как? Та аз се изчервявам.

При моя свян това се трудно изтърпява!

 

КЛИТАНДЪР

Обичам, но не вас. Главата си ще дам…

 

БЕЛИЗА

Е, стига де! Не ща аз повече да знам.

Пета сцена

КЛИТАНДЪР (сам)

325 Защо бълнува тъй? Ах, дявол взел таз луда!

Безсмислиците й извикват в мен почуда.

Със някой по-разбран ще трябва да говоря,

за да разчитаме на сигурна опора.