Молиер
Амфитрион (5)

Първа сцена

АМФИТРИОН

Съдбата може би от мене нещо крие,

1440 каквото сторя, все донася ми досада,

едва ли има по-жестока орисия

от таз, която ми се пада.

За жалост, аз не смогвам да открия,

когото търся, но безспир попадам

1445 на тези, от които нямам нужда.

Натрапници безброй, които са ми чужди,

победите ни славни днес празнуват,

и аз не мога да не негодувам.

Ликуват те и ме прегръщат,

1450 а аз се мъча да отмина,

за да отбягна таз ненавистна дружина,

че всеки мой миг тя в мъчение превръща.

Приятелството им убива ме направо,

отвръщам с бегъл жест на техния привет,

1455 а много ми се ще да им отправя

на глас проклятия безчет.

Не радват ме похвалите, честта,

триумфите, добити в бой напрегнат,

щом е душата ми във плен на горестта.

1460 Победите си аз бих пренебрегнал,

ако в сърцето ми пак грейне радостта.

Но ревността ме връща час по час

към перипетии различни

и колкото за тях по-често мисля аз,

1465 по-мътни стават те и по-трагични.

Не се учудвам, че елмазите ги няма —

крадецът ги е взел, запазвайки печата,

но как приел бих туй твърдение чудато,

че снощи съм ги дал аз лично на жена ми?!

1470 Подобни случки се начесто наблюдават

и куп измамници възползват се от тях.

Ала ако чужд мъж тъй прави, че минава

на друга за съпруг, туй е ужасен грях.

Пък и различното се лесно откроява

1475 и няма как една жена да не го види.

За тесалийски чародейства разни

обвеяни с неимоверна слава,

говорят летописци видни,

обаче според мен това са думи празни.

1480 Дали пък по прищявка на съдбата

след подвизите ми в сражения чутовни

ще трябва да повярвам слепешката

в измислиците голословни?

Не, аз ще изясня с жена си таз мистерия,

1485 защото според мене туй химера е,

макар че смисъл здрав тя няма как да търси.

О, небеса, обръщам се към вас

с молба дано сега не бъркам аз,

дано жена ми е изгубила ума си!

Втора сцена

 

МЕРКУРИЙ

1490 Щом любовта не ми доставя радост, цяра

ще търся в друго развлечение

и днес Амфитрион, за свое наслаждение,

от кожата му аз ще го изкарам.

И от това не се изобщо притеснявам…

1495 Та щедър ли да се показвам, Боже?

Аз като бог съм си предразположен

с лукавства да се подвизавам.

 

АМФИТРИОН

Защо ли е сега затворена вратата?

 

МЕРКУРИЙ

По-леко! Кой си ти?

 

АМФИТРИОН

                                Аз, аз съм.

 

МЕРКУРИЙ

                                                Но кой аз?

 

АМФИТРИОН

Я отвори!

 

МЕРКУРИЙ

1500         Но кой тъй чука в този час

и иска да отворя бързешката?

 

АМФИТРИОН

Нима не ме познаваш?

 

МЕРКУРИЙ

                                        Не,

пък и изобщо не желая, знай.

 

АМФИТРИОН

Тук всичките са полудели май.

1505 Ей, Созий, ти познаваш ме поне!

 

МЕРКУРИЙ

Да, Созий съм, това е мойто име.

Не може да ме лъже паметта.

 

АМФИТРИОН

Ти виждаш ли ме?

 

МЕРКУРИЙ

                                Да. Ала какво ти има,

та вдигаш толкоз врява сутринта?

1510 Какво те кара тъй да тропаш там?

 

АМФИТРИОН

Обеснико, и ти да питаш продължаваш?!

 

МЕРКУРИЙ

Но след като тъй много настояваш

да ти отворя, длъжен съм да знам.

 

АМФИТРИОН

Подлец! И да не щеш да ми отвориш,

1515 все пак ще вляза и с кривак

добре ще те науча как

е редно с мене да говориш.

 

МЕРКУРИЙ

Ти значи с крясъците не престана?

Тъй хубаво ще те посрещна ей сега!

 

АМФИТРИОН

1520 Ах, Господи, каква безочлива закана

и то от моя нагъл, тъп слуга!

 

МЕРКУРИЙ

Ти поогледа ме достатъчно… Тогаз

защо си вперил в мен очи

и стръв защо във тях личи?

1525 Май ако можеше да хапеш с поглед, аз

бих станал на парчета подир час.

 

АМФИТРИОН

Безсрамни думи! Чак ме хваща яд,

като говориш тъй, и питам се дали

представяш си какъв ужасен град

1530 от удари по твоя гръб ще завали!

 

МЕРКУРИЙ

Махни се, драги, докато е рано,

че май без рана ти не ще се отървеш.

 

АМФИТРИОН

О, нагъл мой слуга, сега ще разбереш

как господарят ти ще срещне таз закана!

 

МЕРКУРИЙ

Ти — моят господар?

 

АМФИТРИОН

1535                                 И още се съмняваш?!

 

МЕРКУРИЙ

На мен Амфитрион е само господар.

 

АМФИТРИОН

Ти, освен мен, кой друг Амфитрион

познаваш?

МЕРКУРИЙ

Не зная друг…

АМФИТРИОН

                        Тогаз?

МЕРКУРИЙ

                                Кажи, при кой кръчмар

си ходил и нима не забеляза,

1540 че виното ти е главата завъртяло?

 

АМФИТРИОН

Ах, Боже мой!

 

МЕРКУРИЙ

                        С какъв вид вино се наряза?

 

АМФИТРИОН

Млъкни!

 

МЕРКУРИЙ

        Червено ли бе то, или бе бяло?

 

АМФИТРИОН

Ха бой, де!

 

МЕРКУРИЙ

                        Новото те бие във главата,

ако с вода не е то разредено.

 

АМФИТРИОН

1545 Ах, как ще ти изтръгна езика от устата!

 

МЕРКУРИЙ

Чуй, драги, вслушай се във мене

и си тръгни, преди да се влошат нещата,

че аз на виното дължимото отдавам.

Пък и Амфитрион да си се забавлява!

 

АМФИТРИОН

Нима е вътре?

 

МЕРКУРИЙ

1550                 Да. Участва в тежък бой

и след като спечели гръмка слава,

с красивата Алкмена днес е той

и се на хубостта й наслаждава.

Изпърво имаха любовна разправия,

1555 но се разбраха и сега са във екстаз.

Внимавай да не вдигнеш тупурдия

и с туй да им попречиш, че тогаз

Амфитрион ще те направи на пихтия.

Трета сцена

АМФИТРИОН

Той сякаш нож заби във моите гърди

1560 и във духа ми внесе смут небивал!

Ако е вярно туй, което ми твърди,

честта и любовта на вятъра отиват!

Разсъдъкът ми днес затормозен се мае:

да търси ли как фактите стоят,

1565 да скрие ли или да си признае,

че за позор и срам ми е домът?!

Не, таз обида не допуска двоумение —

какво да съхраня, щом съм с отнета чест?!

Един въпрос стои пред мене днес —

1570 как да постигна отмъщение?!

Четвърта сцена

 

СОЗИЙ

Аз всичко нужно сторих, господине,

и двама господа ви тук доведох.

 

АМФИТРИОН

Така ли?

 

СОЗИЙ

                Да.

 

АМФИТРИОН

                        Изменнико безчинен!

 

СОЗИЙ

Какво ви е?

 

АМФИТРИОН

                        Сега ще разбереш, говедо!

 

СОЗИЙ

Но, господине…

 

АМФИТРИОН

1575                 Твар нахална, своенравна!

 

СОЗИЙ

Ей господа, елате незабавно!

 

НАВКРАТ

Но моля, спрете!

 

СОЗИЙ

                                Аз… в какво съм виноват?

 

АМФИТРИОН

Сега ще се отприщи моят яд!

Как още позволяваш си да питаш?!

 

СОЗИЙ

1580 Изпърво е съдът, а след това въжето.

 

НАВКРАТ

В какво е съгрешил, ах, моля ви, кажете?

 

СОЗИЙ

Любезни господа, на вас разчитам!

 

АМФИТРИОН

Но как?! Та той навънка ме остави,

вратата под носа ми с ключ затвори,

1585 язвителна закана ми отправи

и груби ругатни ми наговори!

Негодник!

 

СОЗИЙ

                Как загазих!

 

НАВКРАТ

                                        Яда си укротете!

 

СОЗИЙ

Но, господа…

 

ПОЛИД

                        Какво?

 

СОЗИЙ

                                Нали наби ме той!

 

АМФИТРИОН

Не, всъщност, но все пак се съгласете,

че трябва да плати за ругатните с бой!

 

СОЗИЙ

1590 За ругатни изобщо аз не знам.

Нали ми наредихте да намеря

тез господа, привет от вас да им предам

и тук да ги поканя на вечеря?

 

НАВКРАТ

Да, той наистина намери ни във стана

1595 и ни предаде вашата покана.

 

АМФИТРИОН

Повеля от кого получи ти?

 

СОЗИЙ

                                                От вас.

 

АМФИТРИОН

Кога?

 

СОЗИЙ

        Когато бяхте се сдобрили

с Алкмена и яда си бяхте потушили,

та си говорехте с любезен глас.

 

АМФИТРИОН

1600 Тук всеки миг и всяка крачка, Боже,

все по-големи мъки ми докарват!

При тази безизходица кой може

да ми даде съвет в какво да вярвам?!

 

НАВКРАТ

От разказа на Созий става ясно,

1605 че тук се случва нещо чудновато;

наместо ти да се гневиш ужасно,

опитай да си изясниш нещата.

 

АМФИТРИОН

На помощта ви се надявам,

щом Бог изпрати ви при мен.

1610 При таз мистерия какво тук всъщност става,

умът ми няма ли да бъде просветлен?

Държа да вникна в неизвестността,

че тя тревожи ме по-силно от смъртта.

Пета сцена

 

ЮПИТЕР

Кой чука тъй, че чак да сляза ме принуди?

1615 Нали друг господар освен мен тука няма?

 

АМФИТРИОН

Но кой стои пред мен?

 

НАВКРАТ

                                        Та кой не би се чудил,

щом вижда не един Амфитрион, а двама!

 

АМФИТРИОН

Душата ми се вледени,

надеждата, уви, бе толкова далече;

1620 ала съдбата ми все пак се изясни

и истината блесна вече!

 

НАВКРАТ

Във двамата все по̀ се вглеждам аз

и смея да твърдя, че са напълно сходни.

 

СОЗИЙ

Но истинският — ето го пред вас,

1625 а другият — той е измамник и негодник!

 

ПОЛИД

Но приликата е такава,

че съм направо поразен!

 

АМФИТРИОН

Достатъчно ме е подлецът разигравал —

туй чудо чака моя меч кален!

 

НАВКРАТ

О, не!

 

АМФИТРИОН

        Пуснете ме!

 

НАВКРАТ

1630                         Какво с тоз меч целите?

 

АМФИТРИОН

Да заплатя на тоз коварен гад.

 

ЮПИТЕР

Не бива толкоз да се горещите,

че ако се поддавате на яд,

туй значи, че сте сбъркали конците.

 

СОЗИЙ

1635 Той е измамникът — чрез талисман чудат

представя се под външност чужда.

 

АМФИТРИОН

Ти хулиш ме така, защото имаш нужда

с кривак да си получиш своя дял!

 

СОЗИЙ

Но моят господар страх няма от лъжците

1640 и произвола ви не би търпял!

 

АМФИТРИОН

Пуснете ме да свърша със този фанфарон,

обидата с кръвта му да измия!

 

НАВКРАТ

Не ще се съгласим сега Амфитрион

да води бой със себе си самия!

 

АМФИТРИОН

1645 Та ще търпите ли честта ми да петнят?!

Приятелите ми подлеца защитават —

не само че не щат за мен да отмъстят,

но даже против мен застават!

 

НАВКРАТ

Та трудността пред нас е толкова голяма,

1650 че никак не е лесно да решим.

Когато не един Амфитрион, а двама

тук виждаме, кого да защитим?

Ако загриженост към вас днес проявим,

достатъчна ли ще е тя,

1655 след като знаем как чрез подвиг несравним

си проявихте в бой при Тива храбростта?

И в другия личи подобно изражение,

но кой от тях ще е героят несъмнен?

Допускаме едно-единствено решение —

1660 измамникът да бъде поразен.

Но приликата ви ни страшно затруднява

и ако таз неяснота остава,

ще бъде рискът прекален.

Та затова е нужно според мене

1665 подлеца да открием и тогава,

щом целият въпрос напълно изяснен е,

да слушаме какво дългът ни повелява.

 

ЮПИТЕР

Да, прав сте. Кой от вас не би се двоумил,

щом приликата ни е толкоз очевидна?

1670 Туй колебание за мен не е обидно

и затова не бих ви в нищо обвинил.

Окото разлика така и не намира

и няма как човек да не сгреши.

Защо ръката ми меч трябва да държи,

1675 какъв е смисълът да се нервирам?

Мистерията с меч не може се реши

и аз на нещо по-надеждно се опирам.

Ако Амфитрион е той или пък аз,

но приликата ни не буди спор,

1680 ще се захвана с тоз проблем тозчас:

ще се представя тъй пред строгия ви взор

и всичко ще ви стане толкоз ясно,

че ще се види той натясно

и мойта кръв не ще постави под съмнение,

1685 не ще изкаже възражение.

Свидетел ще са ми тиванците — пред тях

самата истина ще можем да покажем,

а в нея има фактор толкоз важен,

че без смущение и страх

1690 ще го разкрия днес на всички пред очите.

От мен Алкмена чака обяснение,

честта й е обект на унижение

и аз съм длъжен да оборя клеветите.

Обичам я — затуй е мое задължение

1695 да призова на Тива първенците

и да ви дам пред тях подробно разяснение.

Но докато тез вождове отбрани

пристигнат, моля ви, бъдете

така добри да зачетете

1700 софрата — Созий тук ви най-любезно кани.

 

СОЗИЙ

С тез думи, господа, така той увеща ни,

че аз благодаря му със поклон.

Същинският Амфитрион

е този, който на вечеря кани!

 

АМФИТРИОН

1705 О, небеса, защо така ме унизяват?!

Нима обречен съм в яда си да изстрадам,

подобно грешник, пратен в ада,

това, което тоз измамник ни внушава,

и моята ръка бездейна да остава?

 

НАВКРАТ

1710 Излишно е да си терзаете душата,

изчакайте да се доизяснят нещата,

за да надмогнете тоз гняв.

Не знам цели ли той да ви измами,

но, както повелява съвестта ми,

1715 ще кажа, че изглежда прав.

 

АМФИТРИОН

Другари сте ми уж, а хвалите подлеца,

а в Тива верните приятели стоят;

аз ще се свържа с тях и те ще подкрепят

на моя тъй естествен гняв живеца!

 

ЮПИТЕР

1720 Добре. Така и те ще разберат

кой е виновникът за спора.

 

АМФИТРИОН

Хитрецо, ти не ще избегнеш от позора

и те от мойта мъст не ще те отърват!

 

ЮПИТЕР

На тез обиди неуместни

1725 не чакайте ответ, защото може

единствено с две думи свестни

нелепият ви гняв да бъде уталожен.

 

АМФИТРИОН

Дори Небето теб не може те спаси,

ще те преследвам — чак във пъкъла ще влезна!

 

ЮПИТЕР

1730 Недей се залудо коси,

оттук аз няма да изчезна.

 

АМФИТРИОН

Ще ида да сбера аз своите другари,

подкрепящи гнева ми справедлив,

и щом се върна с тях, ще му ударим

1735 такъв бой, че не ще остане жив!

 

ЮПИТЕР

С любезностите стига! Приканвам ви учтиво

да влезем бързо във дома.

 

НАВКРАТ

Тук всичко според мен е толкоз причудливо,

че хич не ми се то побира във ума.

 

СОЗИЙ

1740 Я стига, господа, със тези препирни

и нека на софра зората срещнем с радост.

Сега на мен честта се пада

да ви предложа новини

за славни, героични дни,

1745 пък и по хубави софри си падам!

Шеста сцена

 

МЕРКУРИЙ

Защо ти, лакомнико, пак

безсрамно пъхаш тук носа си?

 

СОЗИЙ

По-кротко, де!

 

МЕРКУРИЙ

                        Прекрачиш ли тоз праг,

ще сетиш сто тояги по гърба си.

 

СОЗИЙ

1750 Аз, щедрият, добрият Созий,

си казвам: „Сдържай се, макар и куражлия!

Че щом си Созий, си и този,

когото не върви да биеш ти самият.“

 

МЕРКУРИЙ

Кажи ми, кой ти даде разрешение

1755 туй име да си присвоиш?

Предупредих те, че ще си платиш

със сто тояги, щом отхвърляш мойто мнение.

 

СОЗИЙ

Защо и двамата с едно и също име

да не слугуваме на своя господар?

1760 С туй име мен ме знае млад и стар.

Тъй, както теб, така и мен боли ме,

че помежду ни спорът нерешим е.

Но пък Амфитрионовците нека

един пред друг от ревност да умират,

1765 а Созиевците довека

да си живеят в мир и да не се презират!

 

МЕРКУРИЙ

Ти няма ли да спреш със този свой инат?

Туй име само аз ще нося във страната!…

 

СОЗИЙ

Я да приемем, че по воля на съдбата

1770 си моят първороден брат.

 

МЕРКУРИЙ

Но братът би могъл да пречи. Аз поне

държа да съм самин… Разбра ли вече?

 

СОЗИЙ

Ах, колко си суров и безсърдечен!

Не може ли да съм пък твоя сянка?

 

МЕРКУРИЙ

                                                                Не!

 

СОЗИЙ

1775 Защо не се смили душата ти над мен?

Ако ти проявиш човечност,

от мен ще си доволен вечно

и като сянка аз ще съм ти подчинен.

 

МЕРКУРИЙ

Не се допуска милост в този случай.

1780 В дома опитай да проникнеш

и сто тояги ти ще си получиш!

 

СОЗИЙ

О, клети Созий, можеш ли да свикнеш

с такава безнадеждна участ?

 

МЕРКУРИЙ

Забрави ли, че бях ти забранил изрично

1785 с туй име да се назоваваш?

 

СОЗИЙ

Но аз не се обръщам лично

към себе си: сега друг Созий споменавам,

мой стар роднина — той

по време на обяд изгонен беше с бой.

1790 Не зная нищо по-трагично.

 

МЕРКУРИЙ

Внимавай, че във лудост пак изпадаш

и неизбежно ще пострадаш!

 

СОЗИЙ

Надменен кучи син, по-смел да бях,

от мене ти би ял такъв пердах!

 

МЕРКУРИЙ

Какво чух?

 

СОЗИЙ

                Нищо.

 

МЕРКУРИЙ

1795                 Пак посмей да ми го кажеш…

 

СОЗИЙ

И зъб не съм обелил даже.

 

МЕРКУРИЙ

„Надменен кучи син“ — съвсем добре го чух.

Не си мисли, че като пън

безчувствен съм и глух!

 

СОЗИЙ

1800 Изглежда папагал е изкрещял насън.

 

МЕРКУРИЙ

Е, хайде, сбогом… Щом те засърби гърбът,

ще ме намериш лесно ти тъдява.

 

СОЗИЙ

О, небеса, как тежък е мигът,

във който ме от ядене лишават!

1805 Ще трябва, изтерзан, да следвам туй, което

съдбата ми вмени чрез своя сляп закон.

Със клетия Амфитрион

в съюз свържи се, Созий клети,

в съюз, макар и незавиден.

1810 Я гледай — той насам с другарите си иде!

Седма сцена

 

АМФИТРИОН

По-бавно, господа. Назад изостанете.

Ход можете да ускорите чак

когато аз реша да ви направя знак.

 

ПОЗИКЪЛ

Злодей ви е ранил в душата с удар точен.

 

АМФИТРИОН

1815 Да, този удар е фатален,

защото е във мойта чест насочен

и в пламъка, в сърцето ми запален.

 

ПОЗИКЪЛ

Щом приликата е чак толкоз очевидна,

Алкмена, без да има провинение…

 

АМФИТРИОН

1820 Но грешката тук става престъпление!

Невинността, дори грехът при съпротива

да е допуснат, без вина загива.

Тез грешки жегват ни в чувствителни места

и ако разумът за тях прощава,

1825 не ще простят сърцето и честта,

кой както ще да ги представя!

 

АРГАТИФОНТИД

За бъркотията не мисля аз дори,

за мен компромисът е унижение

и не приемам мирно разрешение —

1830 туй дейният човек не ще го одобри!

Ако приятел мой за помощ ме помоли,

ще трябва всичко нужно да направя,

аз, Аргатифонтид! Защо ли

да слушам как врагът го злепоставя?

1835 Така не бих могъл да защитя честта му,

ще трябва да преследвам отмъщение.

Във спорове човек прахосва сили само,

а в случай на съдбовно стълкновение —

мой дълг е да го кажа прямо —

1840 чрез меч постига се най-сигурно решение.

Приятели, каквото и да стане,

днес Аргатифонтид на всичко е решен:

дано обесникът да не умре отрано,

та аз да го пронижа с меч кален

1845 и тъй Амфитрион да бъде отмъстен.

 

АМФИТРИОН

Е, хайде!

 

СОЗИЙ

                Чакам, господарю мой,

на колене пред вас присъда справедлива.

Не ме жалете хич, смелете ме от бой,

убийте ме, че аз не бива

1850 сред живите да съм, ако не заслужавам!

Не ви виня, не се и оправдавам.

 

АМФИТРИОН

Стани. Какво ти е?

 

СОЗИЙ

                                Изгонен бях.

Аз предполагах, че като остана там,

ще мога да обядвам редом с тях,

1855 и не допусках, че бой само щях да ям.

Но другият ми аз, тоз, който е слуга

на другия ви вас, тогаз

пред всички вдигна страшна олелия

и мене ме раз-Созиха, а вас

1860 ви раз-Амфитриониха — сега

и двамата сме със еднаква орисия.

 

АМФИТРИОН

Последвай ме.

 

СОЗИЙ

                        Дали не идва друг след нас?

Осма сцена

 

КЛЕАНТИДА

О, Боже!

 

АМФИТРИОН

                От кого изпитваш страх?

Нима видът ми страховит е?

 

КЛЕАНТИДА

1865 Пред мене сте сега, а горе ви видях

току-що.

 

НАВКРАТ

        Но защо се тъй безпокоите?

Той тук е и ще се опита

да ни разкаже как се случиха нещата

и да ни вдъхне мир в душата.

Девета сцена

 

МЕРКУРИЙ

1870 След малко, господа, ще се покаже тук

един всесилен бог, на боговете цар;

Алкмена го прие досущ като съпруг,

защото той доби любим на нея чар.

А аз, Меркурий, го дотука придружих

1875 и тъй като не знаех що да правя,

под образа на Созий се явих

и го натупах здраво.

Но за утеха бих му казал: „Бих те днес

със мисълта, че бой от бог е висша чест.“

 

СОЗИЙ

1880 Всевишни боже, господарю мой,

аз можех без честта на вашата тояга.

 

МЕРКУРИЙ

Съгласен съм сега да си е Созий той,

че грозният му лик не ми приляга

и затова отлитам към небето,

1885 с амброзия да си почистя там лицето.

 

СОЗИЙ

Ти върху мен изля със бой тъй своя яд,

че никога дано не стъпиш пак тъдява!

Сега съм убеден, че няма в тоя свят

бог като теб — по-черен и от дявол!

Десета сцена

 

ЮПИТЕР, върху облак

1890 Амфитрионе, виж тоз, който изигра те —

под твоите черти се Юпитер явява,

под тях ти май го вече разпознаваш

и толкоз ясни стават ти нещата,

че ти ще можеш пак да се надяваш

1895 да имаш мир и радост във душата.

Днес цялата земя ми името зачита —

то всеки шум и крясък заглушава.

Делбата с Юпитер е винаги честита,

достойнството ти тя не подкопава,

1900 напротив, носи ти доволство и прослава.

Туй, че съперник твой е царят на небето,

не е причина ти жена си да ругаеш.

Макар и да съм бог, какво пък, нека знаеш,

че аз изпитвам ревност във сърцето.

1905 Алкмена твоя е и твоя плам споделя

и аз не можех друго да направя,

за да се доближа до нейната постеля,

освен за неин мъж да се представя.

Аз, Юпитер, макар с безсмъртие обвеян,

1910 не мога да твърдя, че съм я покорил.

Туй, що получил съм от нея,

тя всъщност го дари на теб — на своя мил.

 

СОЗИЙ

Ах, как представя той във розово нещата!

 

ЮПИТЕР

От своята покруса ти излез,

1915 опитай се да се отърсиш от тъгата —

тук син ще се роди на име Херкулес

и с подвизите си света ще възхити.

Със хиляди блага ще го дари Фортуна

и всички ще узнаят, че и ти

1920 чрез мен от нея си целунат.

И всички ще изпитват завист,

а ти ще можеш да се славиш

с туй, че надежди на света си дал.

Престъпно би било в това да се съмняваш…

1925 И ако Юпитер е с нещо повлиял,

то е, защото тъй Съдбата повелява.

 

НАВКРАТ

Така съм възхитен от жеста на Съдбата…

 

СОЗИЙ

Я чуйте, господа, от мен един съвет —

недейте се унася слепешката

1930 по благодарности безчет:

понякога това е вредно даже.

Която и страна похвали да изкаже,

от думите голяма полза няма.

Бог Юпитер на нас направи чест голяма

1935 с това, че тук велик човек ще се роди.

Чрез него по-добър светът ще стане,

над хиляди съдби той бди неустрашим,

та всеки сам дома си да реди.

Със празнодумството ще трябва да престанем,

1940 а добрините му достойно да ценим.

Във крайна сметка най-добре ще сторим,

ако за хорските заплетени истории

благоразумно си мълчим.