Яна Телер
Нищо (14)

XIV

Исус върху кръста бе не само Богът Всемогъщ на Свети Кай, но и най-святото нещо в Терингската църква, а Терингската църква бе най-святото нещо в Теринг. Затова Исус върху кръста бе най-святото нещо, което можехме да си представим — ако изобщо някой вярваше в такива неща. Може пък — независимо в какво вярвахме — наистина да беше най-святото.

Това бе статуя, окачена зад олтара: с клюмналата глава с трънен венец, с капките кръв, които се стичаха на достолепни вадички по сгърченото от болка и святост свещено лице, с гвоздеите, с които ръцете и краката му бяха прихванати към кръста, който, както твърдеше свещеникът, бе изработен от много, много крехък палисандър, той плашеше малките деца и разплакваше старците. Дори аз — макар и да твърдя, че Исус и нашият Господ не съществуват, а оттам и не значат нищо — знаех, че Исус върху палисандровия кръст значи много. Особено пък за Свети Кай.

Трябваше му помощ.

Имаш помощ. Имаме помощ. Небето, това сме ние.

Отново занесох в дъскорезницата картите, този път онези с клоуните отзад. И отново теглихме жребий.

Сега най-силните карти се паднаха на Рике-Урсула, Ян-Йохан, Рикард и Майкен и именно те щяха да помогнат на Свети Кай, макар и той да твърдеше, че не може и не бива да го правим. Поомекна, след като Ян-Йохан му напомни, че знае шифъра на катинара и може да идва, когато си поиска, в дъскорезницата, за да се моли на своя Исус върху кръста. И че, разбира се, веднага щом приключим, ще върнем в църквата Исус върху кръста.

Аз не присъствах, но в понеделник сутринта, в часа по пеене, докато другите слушаха Бетовен, Рике-Урсула без нейните шест сини плитки ми каза тихо, че изобщо не е станало, както са го предвидили.

Както се бяхме разбрали, след късната неделна служба Свети Кай се беше скрил в църквата. Когато всичко вътре притихнало, когато всички се разотишли и тя била заключена, там се появили Рике-Урсула, Ян-Йохан, Рикард и Майкен, които почукали три пъти тихо и три пъти по-силно на вратата и Свети Кай ги пуснал вътре. После обаче всичко се объркало.

Първо Свети Кай се разплакал.

Когато другите се прекатерили през молитвения стол и отишли зад олтара, той захлипал и замолил жално да не участва. Наложило се Майкен да стои с него — да не би да вземе да избяга. Не помогнали и уверенията й, че колкото и да се е взирала през телескопа си, досега нито веднъж не е виждала Исус и нашия Господ, че не ги бил зървал и никой от великите астрофизици в цял свят. Свети Кай просто си запушил ушите и ревнал толкова силно, че не чувал и думица, затова накрая Майкен просто се отказала. Освен това се уплашила, че някой отвън ще чуе крясъците на Свети Кай.

През това време Ян-Йохан и Рикард се опитвали да откачат Исус върху палисандровия кръст.

Той обаче бил закачен здраво и колкото и да дърпали, не помръдвал. Тогава при Исус отишла Рике-Урсула. Когато хванала за крака Исус с гвоздея и кръвта по него, сякаш се опарила. От немай-къде призна, че колкото и да не вярва във всичките тези небивалици, наистина я е дострашало. Църквата била необичайно пуста и огромна и Исус сякаш изведнъж бил оживял. Без никой да го докосва, си се плъзнал сам със стържещ звук по стената и се ударил с трясък в пода, а от това се счупил същият крак, който Рике-Урсула била докоснала току-що.

Това било най-зловещото нещо, на което се била натъквала през живота си.

Идело им да си плюят на петите, но вече били стигнали твърде далеч и нямало как просто да оставят Исус да лежи там, на пода. Затова, въпреки че се оказал изненадващо тежък, успели с общи усилия да го вдигнат над молитвения стол и да го прехвърлят от другата страна. Исус тежал толкова много, че им се сторило едва ли не свръхестествено, и колкото и да се противял Свети Кай, се наложило и той да помага с носенето. Така станали петима, но пак едвам изнесли Исус на улицата, при количката, която чакала там.

Вече било седем и половина, било се мръкнало, когато те тръгнали с Исус върху палисандровия кръст в количката на Свети Кай. Въпреки това се наложило няколко пъти да спират и да се крият зад дърветата и живите плетове, за да не ги види някой минувач.

Свети Кай продължил да реве по целия път до старата дъскорезница и да повтаря като навит, че не можело да правят така. Ръката на Рике-Урсула още парела от допира и затова тя вече била склонна да се съгласи. Майкен пък си повтаряла, че нито веднъж не е виждала през телескопа Исус и нашия Господ — сякаш за да си го напомни на себе си. Дори Ян-Йохан, който обикновено нямаше страх от нищо, бил притеснен и припрян и все бързал да стигне в дъскорезницата. Само Рикард изглеждал невъзмутим, трепнал едва когато отишли в дъскорезницата и шифърът на катинара не се задействал. Тогава вече направо превъртял, започнал да пищи, да крещи, да рита първо вратата, а после и количката, така че Исус върху палисандровия кръст се преобърнал и си счупил и втория крак.

Свети Кай изпаднал в истерия и заявил, че било богохулство да чупят краката на Исус, че сега, след като убедят Пиер Антон, че Исус е част от смисъла, няма как да го върнат в църквата и той, Свети Кай, никога вече няма да може и да стъпи в нея. Тогава Ян-Йохан се разфучал на Свети Кай и му се троснал да си затваря устата — нали самият Исус бил заявил, че стига да вярват в него, всички грешници ще получат опрощение? Сега вече Свети Кай наистина млъкнал и дори се усмихнал, после и шифърът се задействал — просто били запомнили погрешно числата.

Тогава обаче възникнала нова трудност.

Когато вкарали в дъскорезницата Исус върху палисандровия кръст, кучето на Сьоренсен направо превъртяло.

Превъртяло. Още по превъртяло. Скапано превъртяло псе!

Разлаяло се като бясно и понечвало да ги ухапе всеки път, щом те се опитвали да пренесат Исус и да го сложат върху купчината смисъл. Накрая се видели принудени да си тръгнат и да зарежат Исус в мухлясалите стърготини насред пода.

Това вече си беше проблем: Исус и палисандровият кръст сред стърготините.

И други, освен Свети Кай смятаха, че не е редно. Кучето обаче нехаеше дали е редно, или не, и не допускаше Исус и да припари до купчината смисъл. Каквото и да правехме.

Псе. Проклетото му псе.

Както и да го увещавахме, както и да се опитвахме да го умилостивим, то не искаше и да чуе, а никой от нас не изгаряше от желание да попадне между тези тракащи зъби. След няколко часа ни идеше да се откажем и да се разотидем. Наближаваше време за вечеря. Точно тогава обаче се сетих за нощта, когато бяхме изнесли ковчега с малкия Емил вътре.

— Може би си мисли, че Исус му е отнел Сьоренсен — предположих аз.

— Не е далече от истината — засмя се Оле.

— Не, сериозно — настоях аз.

— Да бе, сериозно — продължи да се смее Оле и тогава вече се вбесих.

Намеси се и Елиз, която заяви, че съм права и че докато Пепеляшка пази купчината смисъл, никога няма да успеем да сложим отгоре Исус и палисандровия кръст.

Дълго обмисляхме казаното от нея, защото ни се струваше, че ако не го качахме на купчината, в крайна сметка, Исус върху кръста някак си нямаше да има същото значение.

— Просто ще го нарежем на по-малки парчета — предложи Големия Ханс.

— Не! — възкликна Свети Кай.

И макар че в този случай никой от нас не държеше особено на мнението на Свети Кай, не смятахме и че е хубаво да го правим. Имахме чувството, че Исус ще изгуби смисъла си, ако го нарежем на парчета.

— Тогава да го боядисаме в черно, така Пепеляшка няма да го познае — предложи Себастиан.

— Не, няма да бъде същото — възрази Ян-Йохан и всички се съгласихме: не беше същото, ако Исус е черен.

— Ами, ако сложите Исус върху купчината, докато разхождам кучето? — предложи Елиз и сега вече никой нямаше възражения.

Същия ден след вечеря се върнахме в дъскорезницата.

Елиз върза каишката на кучето и веднага щом те излязоха, Ян-Йохан и Големия Ханс хванаха Исус и го вдигнаха, за да го стоварят върху купчината смисъл. Той беше много тежък, за да го наместят отгоре, затова го подпряха отстрани. Националният флаг на Дания се вееше най-отгоре, една от боксовите ръкавици се плъзна надолу и се скри от поглед, змията във формалдехид се завъртя зловещо, а Оскар Малък изцвърча.

Исус върху палисандровия кръст бе част от купчината смисъл!

За да пощадим чувствата на кучето, сложихме Исус възможно най-далече от ковчега на невръстния Емил, от другата страна на купчината. Но ако отчетем какво направи кучето след това, според мен нямаше никакво значение къде се намира Исус.

Елиз почука по вратата на дъскорезницата три пъти тихо и три пъти — по-силно.

Всички се отдалечихме от купчината смисъл. Ян-Йохан отвори и Елиз влезе, кучето креташе бавно след нея. Дишаше тежко и пухтеше като кипнал чайник, създаваше впечатлението, че всеки момент ще се свлече на пода. Но още щом му махнаха каишката, надигна глава, подуши въздуха като пъргава млада хрътка, навири опашка и притича без усилие, с лека стъпка при купчината смисъл, където пак подуши Исус върху палисандровия кръст, после приклекна някъде в средата на кръста и се изпика направо върху корема на Исус.

Пиииш! Пиш! О, не!

Герда се изкикоти. Останалите не издадохме и звук.

Последиците от поведението на Пепеляшка бяха неизчислими. Вече нямаше да можем да върнем никога в църквата статуята на препикания Исус.

Въпреки това започнахме един по един да се смеем. Цялото това благочестие си беше смешно: жълтата течност, пусната от кучето, се стичаше по хълбоците и оттам по счупените му крака, после капеше в стърготините. Пък и с тези счупени крака Исус вече не ставаше за нищо.

Заливахме се от смях, сега вече цареше ведро настроение и накрая Софи отиде да донесе касетофона си, за да си пуснем и музика. Пяхме, пищяхме, веселихме се, докато не усетихме, че минава девет часът.

Изключихме касетата и хукнахме да се прибираме във всички посоки. Ами ако някой от възрастните тръгнеше да ни търси и чуеше врявата в старата дъскорезница?