Тоня Трайкова
Сянка

Върви пред мене, мое женско тяло,

аз само сянката съм на една безкрайност,

която в теб е сложила начало

на своите знамения и тайни.

По твоя слънчев циферблат разнищвам

загадъчния ход на часовете.

Змията щом те направлява, нищо

освен една луна за мен не свети.

И ръста ми по тебе се измерва.

На тъмното и светлото в играта

расте и се смалява, но е верен

на всяка стъпка и на стъпалата.

И ако някога към равнината тръгна,

когато ти ме теглиш към морето,

ще страдаме, ще страдаме безмълвно,

без да разбираме защо сме слети.