Тоня Трайкова
Раждане

Навън снежецът бавно просветлява,

а аз в гореща топка съм се свила.

Скимтя и стена, бързо отмалявам,

задъхвам се и търся, търся сили

да те прогоня в тоя свят настръхнал.

И като изоставена коруба,

олекнала и зла да си отдъхна.

Аз бях ти дом без въздух и без грубост,

подобно сляп творец те нарисувах.

Но нека твоят вик отекне остро!

Животът ми какво без теб ще струва,

дори и да виси сега на косъм.

На болките понесена в галопа

земята се върти и вече вярвам:

ще има кой очите ми да склопи

с една сълза след дълга грозна старост.