Тоня Трайкова
Водач

Той сепна се и спря, рога изправи,

изопна се от непозната тръпка,

зад себе си потърси оня равен,

успокоителен порой от стъпки…

Глава разтърси гневно и размаза

случайна мравка върху канарата,

но в миг разбра, че всичко е напразно,

притиснат и сломен от тишината.

И без да ще, с горчивина се вгледа

в залязващото слънчево светило,

следи го неподвижен до последно,

преди към пропастта да се засили…

И прокънтя по ехото далече

отчаяното срутване на скока.

Там, в непристъпната сурова вечер

отминал бе със стадото младокът.