Тоня Трайкова
Устрем

Като бик на корида нахлува,

диша тежко и търси разплата

в мене моят живот разбунтуван.

Като бика, раздразнен от плаща,

мътен поглед из гънките впива

и ги дебне с нарастваща ярост —

див, обречен, готов да убива,

да промушва с рога, да събаря…

Ненадейно отгоре връхлита,

прекатурва ме, пътя разчиства,

а под тежките прашни копита

се въргалят нелепите мисли.

И намирам в земята опора,

дъх в гърдите и в гърлото глас.

Секва устремът. Тореадора

с маранята се връща на власт.