Тоня Трайкова
Тоя храм

Тоя храм, от мъглата издигнат навярно за слепи,

ми прилича на старата черква с прояден олтар.

За венчавка не става. От свода му влажен и лепкав

вместо строга мадона ме гледа разкъртена вар.

Откънтява отнякъде острата свирка на влака

като писък на птица, която се блъска в стена.

По напречните релси задържа се нечия сянка

и напомня на сведена в кратка молитва жена.

И напразно контурите търся на някакъв смисъл

в тая сложна постройка, която така ме прихлупва.

Даже няма го онзи познат и отдавнашен мирис

на изтрити икони, на благи светии и мухъл.