Тоня Трайкова
Скок във вода

Притискат палците замаяни скалата

и ходилата я усещат грапава

и в коленете шеметно се гонят

оси и пъплят полудели мравки.

Ще се откъсна от ръба изострен,

в небето необятно ще се втурна,

на птиците крилата ще открадна

и цялото небе ще бъде мое.

И ще се завърти това лъжливо,

опънато конче на хоризонта,

ще ме препъне и ще цопна долу,

в дълбокото. И лъскави вълните

с огромни бели зъби ще ме галят.

Помръдват бавно палците, удобно

наместват се подбити ходилата

и коленете сякаш се отпущат…

Летя! Дано да няма буря.