Тоня Трайкова
Докосване до Монмартър

Сакре Кьор се белее на хълма

като тъжно лице на мим

и ни следва по стръмните стълби

стар художник — навярно мним.

Ние мъкнем нагоре статива му,

той е блед, с разкопчано палто

и зад близкия ъгъл завива

по следите на своя живот.

И оставаме с празните маси

на напудрено с руж кафене,

ти попадаш за миг у дома си

под един артистичен фенер.

Свободата нехайно ни плисва

и в студеното слънчево утро

аз се смея така лекомислено

както никога, никога друг път.

Сред Монмартър отдавна художника

сме загубили в тоя простор.

А над нас се белее набожно

като тъжно сърце Сакре Кьор.