Тоня Трайкова
Баща ми е жив…

Баща ми е жив и във влажната тягостна къща

все още прозорците търси със скрита надежда.

И може би вижда — една светлинка се процежда,

една непотребна сълза, без която е същото.

И може би чува как вятърът горе катурва

и влачи по равното ярките есенни листи,

и бялата манта за тежкото нощно дежурство

подобно на зъби избити ужасно му липсва.

И той непреклонен отново опитва нахалост

неистов и истински тон от нощта да изтръгне,

но старата вярна цигулка е в тъмния ъгъл,

в калъф е погребано нейното женствено тяло.