Тоня Трайкова
Сама съм пред белия лист…

Сама съм пред белия лист и пред целия свят

не чувствам омраза, не чувствам дори отчаяние.

Тъй силно ме тъпка животът и тъй ме боля,

смирих се, но друга не станах, друга не станах.

Какво са поетите, тънки свещи пред олтара,

които горят до последната капка надежда,

до сетния плам и до сухата длан на клисаря,

която им става и дом, и родина, и нежност.

Така някой ден с показалец и палец смъртта

ще вземе с дъха ми вика на душите бездомни

и щом си отида, кой ще си спомни за тях,

щом няма за мене сега кой да си спомни.