Тоня Трайкова
През дрипавите дни…

През дрипавите дни и по-нататък

усещам, че ще трябва да побързам,

когато се навеждам към земята

и тя ме тегли, за да ме прегърне.

Подлъга ме и измени ми времето

и изведнъж за всичко стана късно.

И само тези върхове в зелено

са тъй спокойни и не ме отблъскват.

Те са ми родни и не ме предават

и аз съм тяхна същност, те са моя.

И вместо да се мъча да забравя,

потъвам в необятното спокойствие.