Тоня Трайкова
Така са мръсните те…

Така са мръсни те и са окаяни

в мъгливия сумрак на тротоара,

че хората край тях в дъжда и калното

изглеждат като сенки от кошмари.

Очите им са пълни с неприязън,

която от света са насъбрали

по уличните ъгли и показват,

че никой досега не ги е галил.

Децата за ръцете кой ще хване

и ще ги отведе в дома си светъл

и там със своя хляб ще ги нахрани,

за да усети яснота в сърцето.

Едва ли някой под дъжда се пита

къде заспиват и къде осъмват,

в душите им какво остава скрито

и знаят ли за гузната му съвест.