Тоня Трайкова
Ти, който…

Ти, който между живите не скиташ

със странности и старческа осанка,

бъди на слабостта ми покровител,

душата ми пази, пази от рани.

Хлебарка от стиха ти се изплъзна

и заситни по бялото на листа.

Ужасно е, че като нея бързам

да надхитря смъртта, да търся изход…

Но нямам власт дори и в зрелостта си

да се спася от тая женска лудост.

Ще трябва някой друг да я откъсне

от мен гърди в гърди и устни в устни.