Тоня Трайкова
Танц

Как ме гледаше тоя мъж непознат

и с езически длани ме водеше в танца.

Аз ли бях или някоя древна жена,

или нещо, което за мене е тайна.

Преболявах петното на мъртвия кон,

който още лежеше изпружен в тревите

и изживях мига като стръмен каньон

към подслона на мъдър лечител.

Всичко сторено сякаш остана назад,

той от своята сила ми даде

и в гръдта на стаения, скрития глад

се превърна в една тиха радост.

И когато усетих покоя, разбрах:

с всяка стъпка ме беше намирал,

тези късчета глина, потънали в прах,

и отломки от мен бе събирал.

Той отново ме беше създал, на шега,

как мълчеше — още го чувам.

Няма време — така ми се струва сега,

с непознатия още танцувам.