Тоня Трайкова
Свидетелство за Исус

Той не е от света и не е сторил никакъв грях,

но горчивата чаша ще трябва докрай да изпие.

Беше в петък пред Пасха и в тоя ден слънцето гря,

както грее, когато се случва жените да вият.

Подир кръста народът възлизаше бавно на хълма

и шумът от нозете не стихна, потокът не свърши.

А най-първите хора, със завист и злоба изпълнени,

тържествуваха вече, че Той е сломен и прекършен.

Аз Го следвах, видях как войниците хвърляха жребий

за хитона Му прашен и с кървава пот напоен

и мнозина Го хулеха, че не спасява сам Себе Си,

а когато Го разпнаха, сякаш пробождаха мен.

В шест часа притъмня, мрак дойде и настана навред

и завесата в храма раздра се на две през средата,

и закри се небето, и силно се люшна земята,

забуча като някакво ядно и бурно море.

Дълго Той прикован върху кръста позорен остана.

Как самотно е страдал, какво е изпитвал до края

и дали с облекчение срещнал е първия ангел,

няма никога в тоя сбъркан живот да узная.

Бе различен и нито за миг не предаде духа Си.

Тъй е писано: грешни сърца на света да Го съдят,

поруган да умре и на третия ден да възкръсне.

А пък аз ням свидетел на всичко да бъда.