Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (5)

4

Кучето лае срещу й, обикаля тичешком, пъхти и скимти. Елисабет, куцукайки, продължава да се отдалечава от сградата през тъмния, застлан с чакъл, двор. Кучето лае отново, ожесточено и накъсано. Елисабет е наясно, че няма да може да се добере до гората, а най-близкото стопанство е далеч — на половин час път с кола. Няма къде да иде. Оглежда се наоколо в мрака и се шмугва зад сушилнята. Стига до пивоварната, отваря си с треперещи ръце, вмъква се вътре и внимателно придърпва вратата, докато се затвори.

Дишайки тежко, жената се свлича на пода и изнамира телефона си.

— О, боже, божичко…

Ръцете й треперят толкова силно, че изтърва апарата на пода. Капакът му се отваря и батерията пада. Елисабет започва да събира частите, когато чува хрущене от стъпки по чакъла на двора.

Затаява дъх.

Пулсът й кънти в тялото й. Ушите й бучат. Опитва се да види нещо през ниския прозорец.

Кучето лае точно отвън. Бустер я е последвал тук. Животното дращи по вратата и скимти ожесточено.

Тя допълзява още по-навътре, в ъгъла до зиданата камина, опитва се да диша тихичко, скрива се съвсем зад коша за дърва и след това намества плоската батерия на мястото й в телефона.

Елисабет изкрещява, когато вратата на пивоварната се отваря. Панически започва да се влачи покрай стената, но не стига доникъде.

Тя вижда ботушите, скритата в сянка фигура, после ужасяващото лице и чука в ръката, тъмния блясък и тежестта.

Елисабет кимва, вслушва се в гласа и после закрива лицето си с ръце.

Човешката сянка се поколебава, ала после тичешком прекосява помещението, натиска я на пода с крак и я удря силно. Тя усеща пареща болка на челото, точно където започва косата й. Зрението й изчезва напълно. Боли я страшно много, но едновременно с това ясно усеща как топлата кръв се стича надолу по ушите и шията й като милувка.

Следващият удар попада на същото място, главата й се олюлява и единственото, което усеща, е как дробовете й засмукват кислород.

Замаяна, тя си помисля колко прекрасно сладостен е въздухът, после загубва съзнание.

Елисабет не усеща останалите удари и как тялото й се разтриса от тях. Не забелязва как изваждат от джоба й ключовете от канцеларията и изолатора, не вижда как остава да лежи на пода, как после кучето влиза в помещението и лочи кръв от размазаната й глава, докато животът бавно я напуска.