Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (45)

44

Тази сутрин Флура се събуди точно преди будилника. Ханс-Гунар искаше закуска в леглото в 8:15. Щом той станеше, Флура трябваше да проветри и да оправи леглото. Ева седеше на един стол, по жълто долнище на анцуг и по сутиен в телесен цвят, за да я надзирава. Тя се изправи и провери дали долният чаршаф е изпънат без гънки и добре подгънат под ъгъла на матрака. Плетената на една кука покривка трябваше да виси точно поравно от двете страни и Флура трябваше да я опъне наново три пъти, преди Ева да остане доволна.

Сега е обедно време и Флура се прибира от супермаркета с пликове храна и цигари за Ханс-Гунар. Връща му рестото, след което, както обикновено, стои права, докато той проверява бележката.

— Това сирене е безбожно скъпо, по дяволите! — изругава Ханс-Гунар недоволно.

— Поръча ми да купя чедър — отбелязва Флура.

— Но не и ако е толкова скъпо, не можа ли да се сетиш просто да купиш друго?

— Извинявай, мислех…

Тя не успява да довърши изречението. Пръстенът с печат на Ханс-Гунар внезапно проблясва пред лицето й, когато той силно я шамаросва. Всичко става светкавично. Ухото й започва да свири и кожата на бузата й гори.

— Нали искаше чедър — обажда се Ева от дивана. — Грешката не е нейна.

Ханс-Гунар промърморва нещо за идиоти и излиза на балкона да пуши. Флура прибира храната, след което се връща в слугинската стаичка и сяда на леглото. Внимателно докосва бузата си и си казва, че й е писнало от шамарите на Ханс-Гунар. Понякога я удря по няколко пъти на ден. Винаги забелязва кога наближава моментът, понеже иначе той изобщо не я поглежда. Най-лошото не е болката, а запъхтяното му дишане и начинът, по който я гледа след това.

Не може да си спомни да я е бил като малка. Той работеше и рядко си беше у дома. Веднъж й показваше различни държави на глобуса в спалнята си.

Ева и Ханс-Гунар излизат да играят на петанк с приятелите си. Флура си седи в стаята. Веднага щом външната врата се хлопва, тя обръща поглед към ъгъла. На старото бюро стои едно украшение, подарък от класната й в гимназията. Стъклена каляска, теглена от стъклено конче. В най-горното чекмедже си пази плюшена играчка от детството: кукла смърф с руси коси и обувки на висок ток. В средното чекмедже има купчинка спретнато сгънати носни кърпи. Флура вдига кърпите и изважда елегантната зелена рокля. Купи я в началото на лятото от един магазин за дрехи втора употреба, никога не я е носила извън стаята си, но тук вътре я пробва често, когато Ева и Ханс-Гунар не са вкъщи.

Започва да закопчава корсажа, когато чува гласове от кухнята. Радиото е оставено включено. Отива да го изключи и открива, че Ева и Ханс-Гунар са яли сладкиш. Подът около шкафовете е целият осеян с трохи. Оставили са пълна до средата чаша ягодов сок на плота и бутилката си стои неприбрана.

Флура взема една попивателна кърпичка, забърсва трохите, изплаква парцала и измива чашата.

По радиото съобщават за убийство в Северна Швеция.

Едно момиче е било открито мъртво в изправителен дом за младежи със склонност към самонараняване.

Флура изстисква парцала и го закачва на крана.

Чува, че полицията не иска да коментира текущо разследване, но журналистът интервюира някои от момичетата в дома в ефир:

— Исках да разбера какво е станало, затова се промуших най-отпред — казва момичето с нестабилен глас. — Но не успях да видя кой знае какво, защото ме издърпаха от вратата. Покрещях малко, но разбрах, че няма смисъл.

Флура взема бутилката сок и тръгва към хладилника.

— Искаш ли да споделиш какво видя?

— Да, видях Миранда, тя просто си лежеше на леглото, точно така, разбирате ли.

Флура спира и се заслушва в радиото.

— Била е със затворени очи? — пита репортерът.

— Не, ето така, двете й ръце бяха пред лицето, за да…

— Ама как лъжеш само — провиква се някой отзад.

Изведнъж Флура чува трясък в пода и усеща как краката й се намокрят. Поглежда надолу и вижда, че е изпуснала бутилката. Стомахът й внезапно се обръща, съдържанието му се надига и тя тъкмо успява да стигне до тоалетната, за да повърне.