Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (40)

39

Каролин, момичето, което е малко по-голямо от останалите, влиза заедно с лицето за подкрепа. Облечена е с дълга торбеста фланелка с къс ръкав и апликация на котенце. Около едната й ръка се извива татуировка с руни и стари белези от инжекции блестят в бялата свивка на лакътя.

Докато поздравява Юна, на устните й се изписва лека усмивка. После внимателно се настанява във фотьойла при кафявото писалище.

— Тула твърди, че Вики има навик да се измъква нощем, за да се среща с едно момче — казва Юна.

— Не е вярно — разсмива се Каролин.

— Защо мислиш, че не е вярно?

— Не прави това — усмихва се Каролин.

— Звучиш, сякаш знаеш със сигурност.

— Тула си мисли, че всички са абсолютни курви — обяснява тя.

— Та значи Вики няма навик да се измъква?

— Напротив — отговаря Каролин със сериозно изражение.

— Какво прави навън? — пита Юна, без да издава силното си нетърпение.

Каролин за кратко го поглежда в очите, след което пак извръща поглед към прозореца.

— Седи зад пивоварната и се обажда на майка си.

Юна знае, че майката на Вики е починала, преди Вики да дойде в „Биргитагорден“, но вместо да изтъкне това пред Каролин, невъзмутимо я пита:

— За какво си говорят обикновено?

— Ами… Вики само оставя кратки съобщения на телефонния секретар на майка си, но мисля… Доколкото разбирам, майка й никога не й връща обажданията.

Юна кимва и си помисля, че, изглежда, никой не е съобщил на Вики за смъртта й.

— Чувала ли си да се говори за някой си Денис? — пита той.

— Не — отговаря Каролин без колебание.

— Помисли добре.

Тя спокойно го гледа в очите, но после потръпва, когато телефонът на Сусан Йост избръмчава със сигнал за получен есемес.

— Към кого би се обърнала за помощ Вики? — продължава Юна, въпреки че енергията на разпита се е загубила.

— Към майка си — това е единственото, което се сещам.

— Приятели или момчета?

— Не — отговаря Каролин. — Но аз не я познавам… Ние и двете сме ADL и доста се срещахме, но тя никога не говореше за себе си.

— Какво е ADL?

— Звучи като диагноза — засмива се Каролин. — Но означава All Day Lifestyle^[1]. Само за тези, които са много послушни. Позволено е да излизаш малко, вземат те, когато ходят до Сундсвал да пазаруват хранителни продукти, все такива вълнуващи работи…

— Но трябва все пак да сте си говорили, докато сте правили тези неща? — опитва се да разбере още нещо Юна.

— Мъничко, но… не.

— С кого говореше тя в такъв случай?

— С никого — отговаря тя. — С изключение на Даниел, разбира се.

— Терапевта ли?