Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (194)

193

Андерш окачва ключа за портата на решетките в шкафа на строго охраняваното отделение, преди жената да отвори първата врата за пропускателния шлюз. Той влиза, изчаква вратата да се затвори, преди да отиде до другата. Прозвучава сигнал и жената отваря и нея. Андерш се обръща и помахва, преди да продължи по коридора към служебната стая.

Як мъж на около петдесетгодишна възраст, с отпуснати рамене и късо подстригана коса, е застанал под вентилатора в кухненския кът и пуши. Той откъсва крайчеца на цигарата, хвърля я в канала, прибира половината цигара в кутията и я пъхва във външния джоб на лекарската престилка.

— Роланд Бролин, главен лекар — представя се.

— Андерш Рьон.

— Как попадна точно тук? — пита главният лекар.

— Имам малки деца и исках да си намеря работа наблизо — отговаря Андерш Рьон.

— Добре си избрал деня, в който да започнеш — усмихва се Роланд Бролин и тръгва по звукозаглушения коридор.

Лекарят изважда картата си, изчаква ключалката на блиндираната врата да изщрака, след което я бутва с дълга въздишка. Пуска я, преди Андерш да е успял съвсем да премине. Тежката врата го удря по рамото.

— Има ли нещо, което би трябвало да знам за пациента? — пита Андерш и примигва, за да прогони сълзите.

Бролин размахва ръката си и изрецитира:

— Никога не бива да остава насаме с някого от персонала, никога не е напускал отделението, не му се разрешава да се среща с други пациенти, не може да приема посетители и никога не бива да излиза на мястото за почивка. Нито пък…

— Никога ли? — недоумява Андерш. — Едва ли е разрешено да затвориш…

— Не, не е — срязва го Роланд.

Атмосферата мигом става напрегната. Но накрая Андерш пита предпазливо:

— Какво всъщност е извършил?

— Само добри дела — отговаря Роланд.

— Например?

Главният лекар го поглежда и сивото му, подпухнало лице изведнъж се разлива в усмивка.

— Ти наистина си нов тук — смее се той.

Преминават през още една блиндирана врата и една жена с пиърсинг на бузите им намига.

— Да се върнете живи — пожелава им само.

— Не се притеснявай — казва Роланд на Андерш, като понижава глас. — Юрек Валтер е мълчалив възрастен мъж. Той не се бие и не повишава глас. Стои сам и ние никога не влизаме при него. Но сега се налага, защото момчетата, които са били нощна смяна, са забелязали, че е скрил нож под матрака и…

— Как, по дяволите, се е добрал до него?

Челото на Роланд е покрито с пот, той прокарва ръка по лицето си, след което я обърсва в покривката.

— Юрек Валтер може да бъде много манипулативен и… Ще проведем вътрешно разследване, ала кой знае…