Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (184)

183

Юна Лина излиза от сградата на полицията, след което продължава нагоре по стръмната пешеходна алея из парка „Круноберг“, която води през хълма чак до старото еврейско гробище. С привични движения развива стоманената тел от вътрешната страна на оградата, отваря и влиза.

Сред тъмните надгробни камъни има един по-нов семеен гроб с надписа: Самуел Мендел, съпруга Ребека и синовете Йошуа и Рубен.

Юна слага малко кръгло камъче върху надгробния камък и застава там със затворени очи. Усеща мириса на влажната земя и чува как листата в парка шумолят, когато вятърът преминава през короните им.

Самуел Мендел е пряк низходящ наследник на Копел Мендел, който се възпротивил срещу Арон Исак и купил това гробно място през 1787 година. Макар гробището да не е действащо още от 1857 година, оттогава насетне то е останало място за последен покой на рода Копел Мендел.

Самуел Мендел беше криминален инспектор и първият партньор на Юна в Националната полиция.

С Юна бяха много близки приятели.

Самуел Мендел живя едва четирийсет и шест години и Юна знае, че лежи сам в семейния гроб, макар надписът на камъка да твърди друго.

Първият голям съвместен случай на Юна и Самуел Мендел се оказа и техен последен.

* * *

Само един час по-късно Юна е отново в Отдела за полицейски дела на прокуратурата. Седи в една стая заедно с Микаел Боге, който е главен вътрешен инспектор, неговата секретарка Хелен Фиорин и прокурора Свен Виклунд.

Жълтата светлина отвън блести в лакираните мебели и се отразява в стъклените врати пред красиво подвързаните законници, полицейски наредби и томовете със закони и обвързващи присъди на Върховния съд.

— Предстои да взема решение дали да образувам дело срещу теб, Юна Лина — казва прокурорът и поглажда с ръка купчина документи. — Това са материалите ми и нищо в тях не говори в твоя полза.

Облегалката проскърцва, когато се обляга назад и среща спокойния поглед на Юна. Единственото, което се чува в стаята, е дращенето от химикалката на Хелен Фиорин и повърхностното й дишане.

— Така виждам нещата аз — продължава Свен Виклунд сухо. — Така че единственият ти шанс да ти се размине делото е едно наистина добро обяснение.

— Юна обикновено крие асо в джоба си — прошепва Микаел Боге.

Бялата диря, оставена от един самолет, бавно се разпръсква на светлото небе. Столовете проскърцват и се чува как Хелен Фиорин преглъща и бавно оставя химикалката.

— Трябва просто да разкажеш какво се е случило — казва тя. — Може би си имал основателни причини да ги предупредиш за акцията на Службите за сигурност.

— Да — отговаря Юна.

— Ние знаем, че си добър полицай — смутено се усмихва Микаел Боге.

— Аз, от друга страна, трябва да се придържам към буквата на закона — отвръща прокурорът. — Работата ми е да смазвам хората, които нарушават правилата. Не ме оставяй да те смажа тук и сега.

Хелен Фиорин не е чувала друг път началника си да казва нещо толкова наподобяващо молба.

— Цялото ти бъдеще е заложено на карта, Юна — прошепва шефът на вътрешния инспекторат.

Брадичката на Хелен Фиорин започва да трепери, а челото на Микаел Боге лъщи от пот. Юна среща погледа на прокурора и най-сетне проговаря:

— Решението беше само мое, както сте разбрали — подзема той. — Но всъщност имам отговор, който може би не…

Юна спира насред изречението, когато телефонът му внезапно забръмчава. Автоматично поглежда към дисплея и очите му потъмняват като мокър гранит.

— Моля да ме извините — казва той сериозно. — Но трябва да приема това обаждане.

Тримата изумено наблюдават Юна, докато отговаря и слуша гласа в телефона.

— Да, зная — казва той тихо. — Да… Идвам направо.

Юна затваря и изглежда продължително прокурора, сякаш е забравил къде се намира.

— Трябва да тръгвам — казва и излиза от стаята, без да добави нито дума повече.