Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (175)

174

Споменът за съпругата на Торкел Екхолм личи в тъканите, ръчните бродерии по овехтялата покривка на масата. Ала сега плетените на една кука кенари на пердето са посивели от мръсотия и панталоните на Торкел са протрити на коленете.

Старият полицай е извадил лекарството си от една кутийка за дозиране, след което бавно се е придвижил с помощта на ролатора до кухненската пейка.

Часовникът тиктака стържещо и тягостно на стената. На масата пред Флура лежат всички записки на Торкел, изрезката от вестник за злополуката и малкият некролог.

Възрастният мъж разказва на Флура каквото си спомня за дърводобивния барон Роне, за фамилното имение, техните гори и ниви, че са били бездетни и са осиновили Флура и брат й Даниел. Разправя й за дъщерята на управителя Юлва, която била открита мъртва под камбанарията, и за мълчанието, спуснало се над Делсбу.

— Бях толкова малка — казва Флура. — Не мислех, че са спомени, а че тези деца са плод на фантазията ми…

Флура се сеща как си мислеше, че полудява след всичко, което чу за убийствата в „Биргитагорден“. Случилото се там и момичето, закрило лице с длани, не й излизаха от ума. Сънуваше го и то й се привиждаше навсякъде.

— Но ти си била там — казва Торкел Екхолм.

— Опитах се да разкажа какво беше направил Даниел, но това само ядоса всички… Когато казах какво се беше случило, татко ме заведе в кабинета си и рече, че всички лъжци ще горят в езеро от огън и жупел.

— Най-сетне имам своя свидетел — тихо продумва старият полицай.

Флура си спомня как я беше страх да не изгори в пламъци и косата и дрехите й да не се подпалят. Представяше си, че цялото й тяло ще стане черно и сухо като дървата в печката, ако би разказала какво бе сторил Даниел.

Торкел бавно събира с ръка трохи от масата.

— Какво се случи с момичето? — пита той.

— Знам, че Даниел харесваше Юлва… Винаги искаше да я държи за ръката, даваше й малини…

Тя млъква и отново вижда странните пожълтели късчета спомени да проблясват, все едно ще се подпалят.

— Играехме на мижанка — продължава тя. — Когато Юлва си затвори очите, той я целуна по устата… Тя си отвори очите, разсмя се и каза, че ще има бебе. Аз се разсмях, но Даниел стана… обясни ни, че не бива да гледаме… и гласът му звучеше някак странно. Както винаги, надзърнах между пръстите си. Юлва изглеждаше щастлива, когато закри лице с длани, и аз видях как Даниел взе един камък от земята и започна да я удря…

Торкел въздъхва тежко и ляга на тесния кухненски миндер.

— Виждам Даниел понякога, когато идва в Роне…

Когато старият полицай е заспал, Флура се приближава до стената, внимателно сваля ловната пушка и си тръгва от къщата.