Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (15)

14

Юна си облича предпазно облекло, изкачва стълбите до голямата сграда и влиза през вратата. Вътре в преддверието вентилаторите на прожекторите жужат и въздухът вече е топъл. Всяко ъгълче е облято от силната светлина. Из въздуха плавно кръжат прашинки.

Юна продължава бавно по предпазните килимчета, поставени върху широките дъски. На пода е паднала една картина и счупеното стъкло блести в силната светлина. Кървави следи от ботуши водят в разни посоки през коридора към външната врата и обратно.

Къщата е запазила стила си от времето, когато е била част от богат чифлик. Красивите цветове на рисунките, направени с шаблон по стените, блестят, макар и поизбледнели, и живописни традиционни мотиви, изрисувани от пътуващи художници от Даларна преди двеста години, все още се извиват по стени и около комини.

По-нататък в коридора стои един техник на име Йими Шоберг и обхожда със зелена светлина черен стол, който е напръскал с флуоресцентна боя.

— Кръв? — пита Юна.

— Не и на този — промърморва Йими и продължава да търси със зелената светлина.

— Открихте ли нещо неочаквано?

— Ериксон се обади от Стокхолм и ни нареди да не местим ни мушичка, преди Юна Лина да ни даде картбланш — отговаря той с усмивка.

— За което ви благодаря.

— Та всъщност още не сме започнали наистина — продължава Йими. — Поставихме тези проклети килимчета, заснехме всичко и… позволих си волността да топна памуче в следите от кръв в коридора, за да изпратя нещо до лабораторията.

— Добре.

— А Сири сне отпечатъците в антрето, преди да бъдат опропастени…

Другият техник, Сири Карлсон, тъкмо е разглобила месинговата дръжка от вратата към изолатора. Грижливо я поставя в хартиена торбичка и после отива при Юна и Йими.

— Той ще хвърли едно око на местопрестъплението — пояснява Йими.

— Гледката не е от най-приятните — казва Сири иззад предпазната маска, покриваща устата й. Очите й са уморени и изнервени.

— Наясно съм с това — отговаря Юна.

— Можеш вместо това да разгледаш снимките, ако искаш — предлага му тя.

— Това е Юна Лина — обяснява й Йими.

— Извинявай, не знаех.

— Аз съм само наблюдател — казва Юна.

Тя свежда поглед и руменината се вижда под очите й, когато отново поглежда нагоре.

— Всички говорят за теб — отвръща. — А аз смятам… аз… не ме е грижа за вътрешното разследване. Радвам се, че ще работим заедно.

— Аз също — отговаря Юна.

Стои неподвижно, заслушан в жуженето на лампите, и се съсредоточава, за да се подготви да поеме впечатленията, като устои на импулса да извърне поглед.