Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eldvittnet, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Меглена Боденска, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Свидетел на огъня
Преводач: Меглена Боденска
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: ФолиАрт
Излязла от печат: 07.09.2016
Редактор: Велислава Вълканова
Художник: Тони Ганчев
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-164-218-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3521
История
- — Добавяне
134
Сага все още ругае под носа си, когато излиза на Кунгсбрун. Налага си да върви по-бавно, докато се мъчи да се успокои. Телефонът в суитшърта й иззвънява. Тя спира, хвърля поглед към дисплея и вдига, когато вижда, че се обажда шефът й от тайната полиция.
— Получихме запитване от криминалната полиция — казва Вернер със своя дълбок бас. — Чух се с Йими и Ян Петершон, но никой от тях не може да го поеме… Не знам дали Йоран Стуне е подходящ, но…
— За какво става дума? — пита Сага.
— Разпит на непълнолетна… Момичето е психически нестабилно и ръководителят на предварителното разследване има нужда от човек с подготовка в техниките на разпит и опит…
— Мога да разбера, че си питал Йими — казва Сага и чува металическите нотки на раздразнение в гласа си. — Но защо Ян Петершон? Защо пита Ян Петершон, преди да говориш с мен? И Йоран… Как можеш да си помислиш, че той…
Сага си налага да млъкне. Усеща как се поти след скорошното си избухване.
— Ще се караш ли сега с мен? — въздъхва Вернер.
— По дяволите, мен ме пратиха в Пулах и преминах немското отбранително обучение и…
— Моля те…
— Не съм свършила — прекъсва го тя. — Нали си спомняш, че участвах в кръстосания разпит на Мохамед ал-Абдали.
— Но не ти ръководеше разпита.
— Не, но аз го накарах да… Майната му.
Тя затваря и тъкмо си мисли утре да си подаде оставката, когато телефонът й пак иззвънява.
— Добре, Сага — бавно произнася Вернер. — Имаш един опит.
— Млъкни! — изкрещява тя и затваря телефона.
* * *
Карлос разсипва храна за рибки по бюрото си, когато Аня неочаквано отваря вратата му. Той започва да събира сухите трошички с ръце — телефонът на бюрото му иззвънява.
— Моля те, натисни високоговорителя — помолва той Аня.
— Вернер е — отвръща тя и натиска копчето.
— Каква изненада — казва Карлос весело и избърсва длани една в друга над аквариумите.
— Пак е Вернер… Извинявай, че ми отне известно време, преди да те потърся.
— Няма страшно.
— Напротив, Карлос, търсих къде ли не, но уви, най-добрите ми хора са заети на „Алекс Алън“ от Обединения разузнавателен комитет — казва шефът на тайните служби и се прокашля. — Но има една жена… всъщност ти я познаваш, Сага Бауер… Във всеки случай тя ще може да се включи…
Аня се навежда към телефона и изсъсква:
— Може да присъства и да краси с присъствието си, така ли?
— Ало? — пита Вернер. — С кого разговарям…
— Млъкни! — изсъсква Аня. — Познавам Сага Бауер и мога да кажа, че Службата за държавна безопасност не заслужава толкова способна…
— Аня — казва Карлос, обърсва ръце в панталоните си и се опитва да застане между нея и телефона.
— Седни! — изревава Аня.
Карлос сяда в същия миг, в който Вернер със слаб глас обяснява:
— Седнал съм…
— Ще се обадиш на Сага и ще я помолиш за извинение — допълва Аня сериозно в слушалката.