Ларш Кеплер
Свидетел на огъня (123)

122

Юна вече не усеща натиска от цевта о гърба си. Чува как чевръсти крака се отместват и бавно се обръща.

Мъж в сив костюм и очила се отдръпва още малко. Прицелил се е в Юна с един черен „Глок“, а лявата му ръка виси, бледа, до хълбока. Отначало Юна се чуди дали ръката е наранена, но осъзнава, че това е протеза.

Тобиас стои зад мръсен плот, хванал „Смит и Уесън“-а на Юна, без да знае какво да прави с него.

От дясната страна стои русият мъж и държи на мушка Юна с пушката с отрязана цев.

— Рогер — казва ниският мъж на онзи с пушката, — вие с Мике ще се погрижите за полицая, когато си тръгна.

Тобиас стои до стената, вторачил в него очи, помътнели от напрежение.

Млад мъж с късо подстригана коса и камуфлажни панталони се приближава отпред, насочил самоделно оръжие към Юна. Това е малка картечница, сглобена от различни оръжейни части. Юна няма бронежилетка, но ако му се наложи да избира, би предпочел да поеме няколко изстрела от нея. Едно самоделно оръжие понякога има същата сила на огъня като обикновено автоматично оръжие, но често направата му е калпава.

Червена точка трепти по гърдите на Юна.

На самодейката има лазерен прицел от вида, който някои полицаи използваха преди години.

— Легни на пода с ръце зад тила — казва Юна.

Мъжът с късата коса не може да сдържи усмивката си. Червената точица се плъзва надолу до слънчевия сплит на Юна, след което се издига до ключицата.

— Мике, застреляй го — нарежда Рогер, без да изпуска Юна от прицела на пушката с отрязана цев.

— Не можем да оставим свидетели — приглася му Тобиас и нервно поглажда уста.

— Сложи момчето в колата — приглушено казва мъжът с протезата на Тобиас, след което напуска машинното хале.

Тобиас не изпуска Юна от поглед, когато отива до Данте, хваща го за качулката и започва да го влачи след себе си по плочите на пода, бързо и невнимателно.

— Скоро идвам — провиква се след него Юна.

Може би има шест метра до младия мъж, който държи самоделката и се нарича Мике.

Юна се приближава леко към него, прави само една предпазлива крачка.

— Не мърдай! — изкрещява младият мъж.

— Мике — казва Юна меко, — ако легнеш на пода с ръце зад тила, всичко ще е наред.

— Застреляй ченгето — провиква се мъжът на име Рогер.

— Ти го застреляй — прошепва Мике.

— Какво? — пита Рогер и снижава пушката. — Какво рече?